Правенето на „каквото е необходимо“ за спасяването на глобалната икономика от пандемията на коронавирус ще струва много пари. Само правителството на САЩ харчи няколко трилиона долара, а Федералният резерв създава още няколко трилиона долара, за да не се срине финансовата система. Индексът на „Блумбърг“, измерващ стойности за 12 основни икономики, включително САЩ, Китай, еврозоната и Япония, показва, че тяхното съвкупно парично предлагане вече се удвоило до 80 трилиона долара в сравнение с периода преди финансовата криза през 2008-2009 г.
Тези числа са толкова големи, че вече нямат никакво значение – те са просто абстракции.
Измина известно време, откакто хората се замислиха върху концепцията за парите и нейната цел. Широката идея е, че парите имат стойност, но тази стойност не е произволна. Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкер веднъж заяви в интервю, че „отговорност на правителствата е да поддържат стойността на валутата, която емитират. И когато не успеят да направят това, това е нещо, което подкопава същественото доверие в правителството“.
Доларът няма истинска присъща стойност, подкрепен е само от пълната вяра и кредит на правителството на САЩ. При такава валутна система правителството гарантира, че долар е долар. Стойността му спрямо други неща като други валути и злато се определя на световните пазари. Златото се смята за обективен запас на стойност, а покачването на ценния метал в доларово изражение може да се изрази и по друг начин, който е, че доларът е спаднал в златно изражение. Това означава, че пазарът е взел решение относно стойността, или по-скоро покупателната способност на долара.
Трите основни функции на дадена валута са: като разчетна единица; средство за размяна; съхраняване на стойност. Именно последната функция е най-важна. В идеалния случай централна банка би искала нейната валута да запази стойността си във времето. Ерата на гъвкавите парични стандарти обаче позволява на централните банки да манипулират стойността на валутата, за да помогнат в борбата с рецесиите, както и да изгладят и удължат бизнесциклите за сметка на инфлацията. Но дори ниската инфлация, да кажем от порядъка на 2%, с времето значително ще ерозира покупателната способност на валутата.
И ако има твърде много долари в обращение, монетаристите биха казали, че стойността на тези долари е намаляла, което в крайна сметка води до по-високи цени на нещата. Тази теория не работи твърде добре през последното десетилетие, тъй като инфлацията е ниска и стабилна, но е твърде рано да се обяви за дискредитирана. Механизмът на предаване, който води до инфлация, не е добре разбран дори 45 години след последния голям период на инфлация.
Отне известно време, но изглежда сякаш правителството на САЩ е решило, че няма ограничения за разходите си, докато Федералният резерв продължава да осигурява правителствените заеми чрез закупуване на дълга, издаден за финансиране на разходите. Не е налудничаво да мислим, че държавните разходи могат да достигнат 10 трилиона долара само за една година! И оттам числата ще вървят нагоре.
Никой наистина не знае как ще се развият нещата. В по-малките икономики, „избягалите“ правителствени разходи доведоха до хиперинфлация и социални вълнения, като при добре документираните случаи във Венецуела и Зимбабве. Мнозина смятат, че това би било невъзможно в САЩ, като се има предвид ролята на долара като основна световна резервна валута. Може би, но това не е един от онези въпроси, с които наистина бихме искали да експериментираме.
Ако всички тези пари, които се създават, запалят инфлацията или поне засилват инфлационните очаквания, ще бъде трудно – ако не и невъзможно – да се обърне процесът. Инфлацията се повиши през 1979 г., но това беше по време, за разлика от сега, когато повечето държавни служители смятаха, че балансираните бюджети и внимателните разходи са важни. Поредица от повишения на лихвените проценти се стовари върху инфлационните очаквания, но резултатът беше рецесия с ураганната сила. Аржентина, която повече или по-малко практикува модерната монетарна теория от известно време, доказва, че е трудно да върнеш инфлационния дух обратно в бутилката. Аржентинците се презапасяват с долари – единственият практически склад, различен от златото – от десетилетия. Те вероятно гледат на последните събития в САЩ с известно безпокойство.
Противоположният пример за всичко това е Япония, която в исторически план е имала повече дълг по отношение на размера на своята икономика и най-радикалната парична политика, но въпреки това има спокойно, продуктивно общество с оскъдна инфлация. Демографските данни обясняват много за инфлацията и инфлационните очаквания, а японското постоянно намаляващо и застаряващо население оказва натиск върху цените години наред, въпреки цялото печатане. Икономистите и централните банки като цяло се страхуват от дефлация повече от инфлация, защото тя може да възпрепятства инвестициите. Историята показва, че постоянно високата инфлация разкъсва обществата, а в дефлация хората се обединяват.
Текст: „Блумбърг“, заглавие: „Дебати.бг“.
