Неотдавна Барселона осъмна за пореден път с графити „Гауди ви мрази“. Става дума за туристите, а Гауди е метафора на жителите на града. Ако това се случи у нас, разбира се, електронната жакерия ще заклейми хората като нетолерантни, недружелюбни, по-малко европейци, националисти и най-вече – безотговорни, които искат да съсипят бизнеса на хотелиери, ресторантьори и т.н. Научавам новината за „негостолюбивия град“ от Би би Си, докато съм на ваканция в Рим.
Медията разказва за местните, чието ежедневие, дори бизнес е съсипан от тълпите чужденци, които се снимат със селфи стикове, блъскат се, крещят, изхвърлят болкуци и т.н.
Репортажът показва семейна месерница, която се намира на пазара „Ла Букерия“ в центъра на Барселона. Собственичката се оплаква, че бизнесът й е пред фалит заради тълпите, снимащи витрината туристи. Те не пазаруват, но пречат на клиентите да стигнат до магазинчето.
Местната власт е наясно с проблема и взема мерки. От началото на годината, общината на втория по големина град в Испания е забранила строежа на нови хотели в централната зона, а разкриването на легла в покрайнините, също е обект на рестрикции. Градът разполага с около 75 000 легла в хотели и около 50 000 – в частни квартири, които се дават под наем.
Огромното търсене води и до друго – ръст на цените и снижаване на качеството на настаняването. В „Трип адвайзър“, няма положително мнение за три- или четиризвезден хотел в Рим, Лондон, Барселона.
За да запазят поне малко спокойствието на местните, в района на „Саграда Фамилия“ (Барселона) се затварят барове, които събират огромни тълпи от хора по малките часове. Подобни забрани са въведени и в Рим: никъде в центъра не свири музика в заведенията, а персоналът призовава клиентите да разговарят тихо. Около забележителности като „Испанските стълби“ и „Фонтана на Треви“ се забранява използването на селфи-стикове и консумацията на храна.
Разбира се, шумът, тълпите хора и боклуците, които оставят са само част от проблема. В моя хотел, в Рим персоналът, който почиства стаите и оправя леглата на туристите са мъже. Питам за причината, защото тази професия в България е единствено и само дамска. Обясняват ми, че туризмът е променил икономиката на града. Някои хора са загубили работата си и в момента са заети “в туризма“. Заплатите са официални и на подобаващо равнище, за да заинтригуват безработните мъже. (Омъжените жени в Италия обикновено не работят.) Има и друга причина – един мъж по-рядко може да стане обект на насилие от страна на туристите, отколкото жена. Сещам се за случката с шведския турист у нас, който ритна в главата камариерка в хотел в „Слънчев бряг“. Той се извини за постъпката си и оправда поведението си с това, че е бил пиян и дрогиран. Но дали щеше да ритне в главата камариер мъж? Едва ли. У нас, обаче, гледната точка на управляващите съвпада с тази на бизнеса и мерки за сигурността на хората не се вземат. А и заплатите на камариерките са такива, че няма да задоволят очакванията на мъжете.
Друг е въпросът, дали българският мъж би се съгласил да стане на „ти“ с кофата и парцала, ако загуби работата си или би предпочел да си пие ракията в местната кръчма, а жена му да работи като домашна прислужница в Германия или Италия.
Енцо, камариерът от моя хотел не е сигурен как ще изглежда Рим и как ще се промени икономиката на града след 50-сет години да речем, но е силно загрижен за екологията и си е купил електрически автомобил. Между другото, такива се карат масово в италианската столица.
Преди даден град да стане „туристически център“, обаче и да построи целия арсенал от хотели, ресторанти, барове, магазини за сувенири и т.н., жителите са се занимавали с нещо различно: земеделие, някакво производство, добив на суровини и т.н. Туризмът променя това. Идват бизнес интересите, цените за земята се вдигат, земеделската земя се превръща в урегулиран за строителство терен. Малкият бизнес губи позиции и на негово място идват големите инвеститори. В началото на миналия век, известният швейцарски курорт Аспен е бил миньорски град. След Втората световна война ски индустрията, го променя. Българският ски курорт Банско е търговско-занаятчийски център преди голямата строителна вълна от 2006-2010-та. При всички случаи глобалният туризъм ще промени облика и живота на хората в най-желаните дестинации.
Той е продукт на безвизовите режими, евтините самолетни билети, икономическия бум в страни с огромно население като Китай и Индия, информационните технологии. Голяма част от туристите потребители нямат интерес към културата на страната, която посещават и забележителностите. Те само се снимат за социалните мрежи, където очевидно протича по-голяма част от живота им.
Доскоро туристите от Китай бяха определяни като като най-неприятните, но през тази година, струва ми се за първото място усилено се борят южнокорейците. Заслуга за това има правителството в Поднебесната империя, което през 2013-та даде някои много добри напътствия към пътуващите близо 83 млн. китайци в специален наръчник, озаглавен „Как да не се излагате зад граница“. Съветите включват забрани да се плюе на улицата, да се изхвърля булкук на обществени места, както и да се пикае и се*е по тротоарите.
Туризмът е важен за икономиката на всяка държава, но не трябва да се превръща в бич за работещите е сектора или за местното население. А ролята на държавата е именно в това – да защитава обществения интерес, не нишови бизнес цели.