Пенсионерите винаги са уважавани преди избори. Тогава се дават надбавки, помощи за най-бедните. Обещава се и непрекъснато увеличение на минималната пенсия, все едно така бедните пенсионери ще станат по-богати. А истината е, че така само се изкривява пенсионната система и не се стимулират младите и работещите хора да внасят по-големи осигурителни вноски за пенсия. Защото по-бедните пенсионери се подпомагат с пари от пенсионния фонд за сметка на останалите възрастни хора, вместо да бъдат включени в програмите на социалното министерство и да получават социални помощи, както е навсякъде по света.
Често младите хора не се интересуват от осигуровките си за пенсия, тъй като нямат никаква представа какво ще получат след време? С постоянното вдигане на минималната пенсия и с таван на максималната е напълно реална ситуацията след време да взимат, колкото и тези, които не са внасяли осигуровки.
Възможно ли е все пак да инвестираме в старините си и да си направим сметката години по-рано?
Холандците са го измислили и не случайно тяхната пенсионна система е давана за пример. Тя изпреварва всички други системи в Европа чрез комбинация от пълно покритие, индексирани според инфлацията пенсии на разумно ниво и предсказуеми вноски.
Как работи холандската пенсионна система?
Холандската пенсионна система съчетава всички най-добри показатели на една пенсионна система. Има три нива – „плоска“ държавна пенсия, квази задължителното професионално осигуряване и изцяло доброволно индивидуално осигуряване.
Първият стълб в страната е публична пенсия за старост по схема за задължително осигуряване чрез разходопокривна система. Той осигурява за всички фиксирана минимална пенсия в размер от 70% от минималния доход, което я прави много стабилна. Пенсията по този първи стълб далеч не е основният пенсионен доход. Де факто само около 30% от средната пенсия в Холандия се получава по този начин.
Специфичното при тези пари е, че размерът им зависи от годините, които холандският гражданин е работил в страната и се получава единствено при навършване на 65 години.
Максималният размер е около 1000 евро, или 70% от минимална работна заплата, което за Холандия е един екзистенц-минимум. Ако възрастен холандец живее под наем, 1000 евро на месец биха му стигнали само за наем на две стаи, плащане на комуналните услуги и храна. Държавната пенсия се получава пожизнено. Разходите за държавния бюджет са около 6% от БВП. ( За сравнение – в България е двойно повече).
Най-важният и характерен за Холандия е вторият й стълб – голяма частна професионална пенсия, която е частично задължителна. Този стълб се финансира с 18% от заплатите на заетите лица. По този начин Холандия се оказва страната с най-големите частни пенсионни фондове в Европа, които чувствително надвишават нейния БВП.
Наедно с държавната пенсия холандската пенсия за прослужено време гони осигуряване на пенсионерите със 70% от заплатата им. Пенсии за прослужено време получават служители и в частния, и в публичния сектор. Параметрите тук се определят чрез колективно договаряне между работодатели и синдикати. Този стълб се осигурява чрез частни пенсионни фондове и чисто законово не е задължителен. Работодателите трябва да осигуряват такива пенсионни планове само ако работническите организации са поискали от социалния министър да задължи сектора или ако работодателски организации, представляващи поне 60% от трудовата сила в сектора, направят същото.
Около 90% от работещите в Холандия реално се осигуряват задължително във втори стълб. Размерът на вноската се разделя между работодатели и работници, като съотношението е въпрос на споразумение. Държавата почти не се намесва в тези отношения, не определя нито таван, нито под на размера на пенсиите.
Парите от професионалното осигуряване се управляват от частни фирми, специализирани в пенсионните фондове. Те са между 700 и 800, техните инвестиции се равняват на около 130% от БВП. Генерираните от тях пенсии се равняват на около 50% от получаваната заплата, върху която са се осигурявали хората, и се равняват на около 50% от получаваната крайна пенсия.
В Холандия има добре работещ и трети стълб. Той е 100% изцяло доброволно индивидуално осигуряване. Осигуряващите се лица могат да влизат и излизат в този трети стълб когато и както изберат, те избират и строго индивидуална схема.
Като цяло холандците получават около 20% от пенсионния си доход от този трети стълб (или от лично избраните инвестиции), които могат да варират много широко – от влагане в имоти и акции до инвестиране във взаимни фондове др.
Философията на холандската пенсионна система всъщност е: всяко поколение отговаря за себе си и си плаща собствената сметка. Фактически всеки гражданин прави сериозни лични спестявания за пенсия макар и в колективна професионална схема. Той знае точно колко внася, знае колко ще получи и избира между много варианти да разполага и да играе гъвкаво със спестеното.
Системата следи строго за рискове и се регулира много строго от Холандската централна банка.
Холандският модел бива успешно преписан частично и във Великобритания. Най-силната страна на британската пенсионна система бързо стават колективните пенсионни фондове, които се оказват силно устойчиви на всякакви сътресения на капиталовите пазари.
Как действа пенсионната система у нас?
Сегашната пенсионна система е в сила от 2002 г. и се състои също от 3 стълба.
Включва задължително осигуряване в Националния осигурителен институт, допълнително задължително за родените след 1959 година в частни пенсионни фондове и възможност за още една доброволна осигуровка за трета частна пенсия.
В България е в сила и швейцарското правило, според което всяка година на 1 юли се прави корекция на пенсиите, която е съобразна с инфлацията и общия осигурителен доход от предходната година. Но това не решава проблемите с ниските пенсии.
Първият стълб, основаващ се на разходопокривния принцип и на идеята за солидарност на осигурените лица, има задължителен характер и обхваща всички, които се осигуряват. Във фондовете на ДОО постъпват вноските на всички работещи и плащащи осигуровки, било то чрез работодател или самоосигуряващи се лица, а тези осигуровки се разпределят като обезщетения, помощи и пенсии на хората в нетрудоспособна възраст. Към днешна дата обаче не може да се разчита само на този стълб и тази тенденция ще се задълбочава и през следващите години, защото съотношението на работещи спрямо пенсионери намалява. Все по-малко работещи ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери.
Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което действа на описания капиталов принцип. Вноските постъпват по индивидуални осигурителни партиди в частни пенсионни фондове, които инвестират средствата на осигуряващите се в тях лица в определените от закона инструменти и разпределят доходност върху внесените суми.
Третият стълб на нашата пенсионна система е доброволното пенсионно осигуряване. При него отново действа капиталовият принцип. Средствата постъпват във фондовете, инвестират се и осигурените лица получават и натрупаната доходност. Една от основните разлики от другите два стълба е доброволността – всеки сам избира дали да се осигурява, избира фонда, в който да се осигурява, избира размера на вноската, която да прави, и срока, за който да внася. В тях може да се осигурява и да бъде осигуряван от своя работодател или от трето лице.
Допълнителното осигуряване в частни фондове е единственият шанс след време да взимаме по-високи пенсии.
За да се осигури нормален живот след пенсия, експертите смятат, че пенсията трябва да бъде поне 70% от размера на последната заплата. Преценява се, че пенсията от първия стълб би могла да осигури около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране. Пенсията от втория стълб – задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени след 31.12.1959 г. нататък – би трябвало да осигури допълнителни 10-15%, или сумарно, първият и вторият стълб да осигурят максимум между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.
Скоро първите, които са се осигурявали и в частен фонд ще се пенсионират, като очакванията са да получават допълнително около 10% от заплатата си.
Според експерти обаче няма пенсионен продукт, който да започне да предоставя високи пенсии след само 18-19 години. Цикълът за осигуряване е 40 години.
Никой обаче не знае колко точно ще получава. И ако остане да действа настоящият пенсионен модел на подпомагане на по-бедните от пенсионния фонд вместо по социални програми и липсата на гаранции, че ако внасяме повече ще получаваме повече на старини, едва ли някога ще ги стигнем холандците…
