Атанас Георгиев – N.A.S.O е популярен български музикант Артист Продуцент и изпълнител. Завършил е музикално училище Панчо Владигеров Гр.Бургас с пиано и китара. Участвал е в телевизионни формати като „Star Academy” X Factor и „Новите идоли”. Работил е с едни от най-известните музикални лица на българската сцена, като Мария Илиева, Гери-Никол, Eва, Белослава, Румънеца и Енчев, Алисия и други.
Здравей, Насо! Ще разкажеш ли малко повече на нашите читатели за себе си– кой е N.A.S.O?
Здравей! Казвам се Атанас Георгиев, по-известен като N.A.S.O. Завършил съм музикално училище със специалност класическа китара и пиано в Бургас. След това минах през много проекти. Когато дойдох в София в началото направих една банда и свирихме по клубове в София. Участвал съм в реалити предавания като „Star Academy” и „Новите идоли”, това бяха едни от първите музикални формати в България. След това участвах в бой бандата „Групата”. Реално това вече беше по-сериозният ми опит и предизвикателство. Цялата идея беше по световен формат. Например, звездите в чужбина имат 50 песни, от които 18 влизат в албума им, а другите се разпродават. Така нашата първа песен всъщност бе предназначена за световноизвестните Backstreet Boys и се казва „Back in your heart”. Записахме я в студиото Warner/Chappell в Стокхолм.
И така около 4 години се занимавах с този проект. По-късно се разпаднахме, защото се случиха разногласия вътре в самата група – кой прави повече за нея, кой не прави. И се разпаднахме. След това работих с Румънеца и Енчев. Работил съм с изпълнители и артисти като Белослава, Мария Илиева, Живко Петров, Mike Dalien от групата “2-4 family”, с германския изпълнител Haddaway. Сега работя с DJ ROSS В проекта ни Sex`N`Groove,който забавлява хората в цялата Страна.
Помниш ли първия път, когато се качи на на музикална сцена? Каква емоция изпита, какви мисли преминаха през главата ти?
Ще трябва да започна малко по-отдалеч. Като дете бяхме на зимен лагер с родители ми в Трявна и баща ми ме заведе на кино. Гледахме филма „Ла бамба”. Няма да забравя колко ми повлия. След киното заявих на баща ми, че искам като порасна да стана толкова популярен и че искам да ми купи китара. И той ми купи. Бях първокласник и същевременно ходих на уроци в читалището по класическа китара, солфеж, а тогава беше и задължително пиано един ден в седмицата. И така започнах да се занимавам с музика като ходих на уроци с голямо желание. От страна на родителите ми нямаше напрежение ,настояване ,проверки защото аз ходих редовно на уроци. Първи и втори клас свирих на китара и пиано и първата ми голяма изявя бе на сцената на Операта – най голямата сцена в гр. Бургас. Училището, в което учих и бях във втори клас празнуваше юбилей. В препълнената зала изсвирих класическо произведение на пиано и преподавателката ми тогава каза:
„Наско, ти си роден за голяма сцена”.
Но си спомням и друга сцена, която може и да е била преди това, как майка ми ме беше завела да участвам в „Като лъвовете”. И понеже тогава по онова време нямаше много инструментали на песни, имаше една песен на Роси Кирилова – „Учителко любима” аз в последния момент се обърнах към майка ми и казах, че няма да участвам и няма да пея тази песен, защото преди моето участие други деца се изявиха с тази песен. Това са ми двата най-ярки спомена от първите излизания на сцена.
А Кой е N.A.S.O извън сцената?
Напоследък все повече анализирам себе си – как изглеждам и какъв е балансът ми, когато съм на сцената и извън нея. Аз наистина много обичам музиката, колкото и клиширано да звучи. Ти самата си имала възможност да ме видиш, когато съм там горе, аз наистина горя в това, което правя!
Всеки път казвам, че съм щастлив, защото правя това, което обичам. Правя това, което мога най добре. А, извън сцената Насо е един нормален човек, който много обича природата. Страшно много обичам да ходя на походи в планината. Имам си една специална пътека на Витоша, която обичам и всяка неделя си я минавам. Играя много тенис, обичам да се запознавам с нови хора и да откривам нови места. Пътуванията много ме зареждат. Обичам позитивните хора, усмихнатите.
Какво ти дава музиката? И какво ти взима?
Музиката ми взема голяма част от времето и личния живот, може би голяма част от времето, което мога да прекарам с любим човек или с приятелите. Аз не го казвам като упрек към музиката, а като усещане, което оставям в хората около мен и има моменти, в които си даваш сметка, че си пренебрегвал близките си, в името да отстояваш това, което искаш. Бил съм и на ръба,но въпреки това не ми се е налагало да правя неща извън музиката. Имало е проекти, които не са ме радвали, но съм участвал в тях, защото човек в крайна сметка има и някакви битови нужди. Но,сега вече мога да кажа, че в момента само бера плодовете на всички жертви, който съм направил.
В музикалното училище, където учех от 3 до 12 клас, бях зает до обяд, а след това имах специални предмети – хор, камерна музика, пиано. Прибирах се в къщи в 18ч. и трябваше да започна да уча за следващия ден. И никакво време не ми е оставало да играя. Родителите ми не са ми забранявали нито екскурзии, нито походи. Но прекалено голяма жертва дава човек, когато се занимава с музика. Не знам дали всеки е готов да плати с цената на личното си време.
Знам, че почти всяка вечер имаш участия в различни клубове. Този начин на живот не те ли изморява в даден момент?
Не мога да кажа, че ме изморява. Аз имам много покани за участия, не го казвам, за да изпъквам. Просто преценявам кои от тях да приема и кои не. В седмицата имам две или три участия,които напълно ми стигат. Аз не ходя всяка вечер, не ходя на всяка цена. Редуцирам в кои клубове е добре за мен и моя екип.
Противопоказно за голяма част от артистите в България, аз се опитвам да водя целесъобразен начин на живот по отношение на сън, здравословно хранене и грижа за тялото си. Аз мога да си легна в 5ч. сутринта и стана в 9ч. и да имам страшна енергия. Такъв ритъм на живот съм си създал. Самият ми режим на хранене и спорт може би е създал у мен един такъв казармен принцип. Аз нямам проблем с това. Но това лишава хората около мен от времето ми. Знаеш ли, може би любимият ми момент е, когато е зима, когато е навалял сняг да вечеряш с любимия човек, да го прегърнеш и всъщност, когато дойде време да си легнете, да гледате филм, да имате по-интимна вечер заедно. Но се случва така, че аз трябва да изляза на участие, за да забавлявам другите хора и трябва да оставя любимата ми да си легне сама, но аз съм свикнал и специалния човек до мен трябва да ме разбира и приема. Когато хората празнуват някакъв специален празник, било то Коледа или Нова година, за мен това са вечери, в които аз съм на участие. Моята работа е такава. Изпитвам удоволствие, когато хората се забавляват и са щастливи и аз допринасям за това. Всеки е оставил тревогите и проблемите си пред вратата на заведението. Те идват с нагласа да си изкарат добре.
Няколко години по-рано, заедно със СкандаУ направихте песен с поп-фолк изпълнителката Алисия. Какво мислиш ти за този стил музика и смесването му с поп-звученото и рап-изпълнителите?
NASO като име работи от четири години с хора като Галена, Тони Стораро, Алисия, Анелия. И тези хора сами ме търсят. И никога в моята глава не е имало предразсъдъци относно стилове. Защото принципът ми за нещата е следният: аз не разделям музиката на стилове. Аз я деля на хубава и лоша. И смятам, че това, което аз съм направил за тия хора е стойностно, с оглед на това, че тези имена са хитови за територията на България. И фактът, че тези хора са избрали да работят с мен, това е привилегия. Аз никога не съм обявявал това публично.
Ако някой реши да се разрови по-дълбоко, ще открие, че аз участвам в редица музикални проекти на хора от този бранш. Имал съм момент, когато бях на участие на Галена и понеже съм артист, на мен сърцето ми тупти с ритъма на музиката, аз излязох на сцената с нея съвсем импровизирано, за да забавлявам публиката. След тази вечер ми се бяха отменили за два месеца участията в клуб, на който аз бях лице на хип-хоп партита. Хората са ограничени, това е. Поп-фолкът вече не е онова пошло нещо, което беше преди години. Просто когато един артист е можещ, той може да влезе в много роли. И в това няма нищо лошо. Защо трябва да се ограничаваме само в един стил?
Преди по-малко от месец ти пусна нов хит заедно с Андро. Парчето набра популярност изключително бързо и вече над 150 000 гледания в Youtube. Как роди идеята за тази песен и ще ни разкажеш ли малко повече за In The Building като цяло?
В In the Building няма да има точно това отношение към музиката. Песента с Андро има интересна комбинация от стилове вплетени вътре. В следващия момент, вътре ще има песен, която има повече R&B звучене или повече джаз. Да, няма да качваме по-фолк парчета вътре, но просто искаме да заявим, че като музикален лейбъл, In the Building няма предразсъдъци. Зад последните три парчета на Гери-Никол стои моето име – „Готина и луда”, „I am the queen” и „Направо ги убивам”. И мисля, че вече е време да пускам лотарийни билети за себе си, а не за другите, ако мога така да се изразя. Аз няма да спра да работя с тях, но ще правя неща и за себе си, искам да развия нещо, което си е мое. А що се отнася до песента „Набара”, Андро много искаше да се занимава с музика и да си има своя песен. И това нещо се случи в In the Building. Песента е скандална, провокира. Радва ме, че хората я слушат и вече се върти по клубовете.
Кога и какво ново да очакваме от теб?
Следващия месец в In the Building ще се появи другият ни артист. А моя самостоятелна песен се очаква да излезе в началото на 2018г.
