България трябва да се бори, за да запази ролята си на транзитен център, а не да се превърне в краен потребител на природен газ и това ще бъде едно от най-големите предизвикателства за новото правителство. Това коментира служебният енергиен министър по време на парламентарния контрол.
Той запозна депутатите с позицията, която заема страната ни по делото на Европейската комисия (ЕК) за злоупотреба с господстващо положение на пазара в Централна и Източна Европа.
Служебният министър повтори опасенията си по предлаганата от „Газпром“ по делото, водено от ЕК промяна на входната точка на руския газ в България. За него това може да означава, че страната ще загуби своята транзитна роля на Балканите.
Вероятно промяната е свързана с намеренията на „Газпром“ да прекрати транзита на газ през Украйна от 2019-та, но не е посочено откъде ще влиза газ в страната – от Турция или от Западна България. Това означава, че не са ясни и транзитните такси, които страната трябва да плати.
България има договор за доставка на газ през входната точка „Негру вода“ на границата с Румъния до 2022-та и за транзит през територията ни до 2030-та.
Държавните дружества, които са засегнати от казуса с делото на „Газпром“ – Българския енергиен холдинг (БЕХ), „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, са готови със своите заключения по отношение на предложенията на „Газпром“, но преди изтичането на крайния срок на 4 май, те уточняват някои неясни моменти с Брюксел, стана ясно от думите на Павлов.
Българските дружества дават като цяло „положителна оценка“, но искат и повече информация относно определянето на прозрачни източници на информация за цената на входните точки на руския газ в Германия, Франция и Италия. Това е важно, защото в предложението на руската компания е предвидено промяна на формулата на определяне на цената на газа и вместо алтернативните горива мазут и газьол да бъде взета цената на точките в западноевропейските държави.
Има и вариант като ценообразуващ компонент да бъде включена цената не на входна точка, а на хъб. Каквато и да е формулата, страната ни ще се опита да договори възможно най-изгодната цена, гарантира служебният министър.
В допълнение София очаква и обяснения защо липсва реципрочност в предложението на „Газпром“ търговци от Централна и Източна Европа да могат да търгуват с газ на територията на страната, а български на територията на ЦИЕ – не.
Българските дружества очакват становището на ЕК и относно по-честото договаряне на цената на газа – от „Газпром“ предлагат това да става на две години, както и увеличаване на правомощията на контролния орган, който ще следи дали руската компания ще изпълни поетите ангажименти.
По отношение на някои от ангажиментите на руската компания, като например забраната за реекспорт и отказ от претенции за „Южен поток“, те вече са част от договорите на държавните дружества, отчете още Николай Павлов.
„Няма основание за претенции от 70 млн. долара, защото окончателното инвестиционно решение (за „Южен поток“, бел. ред) беше взето в срок“, каза той.
На 13 март Брюксел установи, че със своите договори „Газпром“ е ограничавал износа и трансграничната търговия с природен газ в Централна и Източна Европа, което е довело до нелоялна ценова политика за пет държави, сред които са България и Полша. Делото се води от 2012-та насам, а в момента се извършва пазарен тест на предложенията на руския газов гигант.
ЕК очаква отговорите на засегнатите страни по казуса до 4 май и на тяхна база ще вземе окончателно решение по делото.
