По-малко от девет месеца преди първата възможна дата за провеждане на редовните парламентарни избори, мнозинството от българските граждани не мислят за тях. Резултатите от демоскопските сондажи очертават по-скоро фонови нагласи, сред които липсва отчетливо разбиране за политическа алтернатива. Няма ясно очертана подкрепа за либералните политически идеи. Вместо това, традиционният „битов” консерватизъм, като че ли получи нов импулс в условията на пандемията.
Именно развитието на пандемията, а не оценките за качеството на държавното управление, ще определи в по-голяма степен предизборните нагласи. Една от причините за това е в липсата на усещане за залог на предстоящите избори. За мнозинството, изглежда че състезанието е кой да замени Борисов, а не как да бъде променен моделът на държавно управление. Спрямо тази представа мотивацията за участие в избори остава ниска. Изглежда, че отново ще бъде пропусната възможността за дебат по стратегическите приоритети на българския дневен ред.
Промяната е в ход, но тя не се развива през нови политически субекти. Изключително бързите и дълбоки промени се разгръщат отгоре надолу, извън собствено партийното противопоставяне, но ще определят неговия изход.
