Днес в Добрич ще се проведе протест, организиран от пчеларските организации в България.
Събирането ще стане пред спортния комплекс „Простор“, след което протестиращите ще се отправят на автошествие към с. Стожер, разположено на пътя Добрич – Варна. Първоначално протестът е трябвало да блокира движението по автомагистрала „Хемус“, но Агенция „Пътна инфраструктура“ не е одобрила това.
Сдружение „Бялата лястовица“, „За чиста Добруджа“, „Пчела – 1946“, „Пчела – Добрич“ и Добруджанският съюз на зърнопроизводителите са единодушни в противопоставянето си на изграждането на ветроелектрически паркове върху селскостопански терени в област Добрич. Съответната позиция беше споделена на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Добрич.
Организациите представиха своите аргументи.
Десислав Янакиев от сдружение „Пчела Добрич – 1946“ сподели, че пчеларството в Североизточна България е на границата на изчезването.
„Пчелите не могат да оцелеят в среда, доминирана от индустриални ветропаркове. Инфразвукът, излъчван от вятърните турбини, е с ниска честота и прониква в организми, предизвиквайки трептения, които нарушават комуникацията и ориентацията на пчелите, което е критично за тяхното оцеляване. Така се възпрепятства оплождането им, което става във въздуха, и се губят търтиловите сборища. Без възпроизводство, видът просто изчезва“, добави Янакиев, настоявайки за изменение на законодателството и спасяване на пчеларския сектор.
Председателят на сдружението Галин Георгиева подчерта, че искат да привлекат внимание към предстоящите инвестиционни намерения в региона.
„Важно е всеки да осъзнае, че ветропарковете нанасят вреди на хората и на всички живи организми в зони, където се изграждат. Според ръководството в книгата „Как и къде да се създават пчелини“, пчелите трябва да зимуват на места, където липсват шум и вибрации, поне на 150-200 м от пътища и жп-линии, за да могат спокойно да преминат през зимата. Шумът и вибрациите от вятърните генератори пречат на пчелите. Когато пчелните колонии се разпадат през зимата, температурата пада значително и това увеличава смъртността им“, обясни Георгиева, споделяйки притесненията на пчеларите по този повод.
„Добруджанският съюз на зърнопроизводителите и Националната асоциация на зърнопроизводителите категорично се противопоставят на изграждането на възобновяеми източници на енергия, включително вятърни генератори и потоволтаици, върху плодородна земеделска земя. Селскостопанските земи в България са национално богатство и закрити със закон. Те не са наша собственост, а на поколенията след нас. Не можем да позволим инвестиционни решения на малка група от хора да определят бъдещето на селското стопанство у нас. В Шабла и Дурнакулак наблюдаваме спад в атмосферната влага, която е жизненоважна за местните фермери, а не дъждовете. Липсата на дивеч в тези райони също показва, че трептенията и инфразвукът мигновено прогонват животните“, подчерта Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Момчил Радичков от „За чиста Добруджа“ отбеляза, че местните жители са против инсталации за възобновяеми източници, но често научават за инвеститорски намерения твърде късно. Той освен това сподели, че Националният ловно-рибарски съюз и Българското дружество за защита на птиците също изразяват отрицателни становища за изграждането на вятърни паркове.
Адвокат Владимир Калчев, председател на сдружението „Бялата лястовица“, заяви, че изграждането на ветроелектрически паркове унищожава един непоправим източник на храна. От организацията искат да се забрани използването на обработваеми земи от 1 до 7 категория за изграждане на съоръжения за възобновяеми източници. Те призовават държавата да търси сътрудничество с населението и да следва политиката в полза на обществото. За подкрепа на предложението за мораториум са събрани 3000 подписа.
