Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) формално одобрява предложението за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев сподели това след обсъжданията на членовете на НСТС относно проекта по време на заседанието. В дневния ред на срещата бяха включени и проектобюджетите за държавното обществено осигуряване и държавния бюджет на България за 2026 година.
Предложеният бюджет за НЗОК за настоящата година предвижда средства в размер на 5 256 677,2 хил. евро, което е увеличение с над 412 млн. евро в сравнение с предходната година, поясни управителят на НЗОК в оставка доц. Петко Стефановски. Очаква се 3 187 527,6 хил. евро да дойдат от здравноосигурителни вноски. Средствата за здравни плащания са заложени на ниво 4 933 102,8 хил. евро, което представлява ръст от 8,7%. Стефановски подчерта, че бюджетът е консервативен и е единствено допустим при текущата ситуация. По новите политики, единствената промяна е, че лекарствата, покривани от Касата, ще бъдат разделени на две независими групи – реферирани и генерични и биоподобни лекарства, което е нововъведение в опитите за прогенерична политика. Той добави, че, подавайки оставка като управител, не желае да предлага нови политики, а оставя тези въпроси за новото ръководство на НЗОК, но уточни, че бюджета е единственият възможен.
Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта, съставен с оглед на общата бюджетна рамка за 2026 г., изтъкна министър Катя Ивкова. Всички предложени наблюдения и идеи са отразени в него, добави тя, посочвайки, че прогнозите за приходи и разходи осигуряват стабилност в здравноосигурителните плащания. Увеличението на разходите – с 412 млн. евро – ще позволи финансирането на медицински дейности в съответствие с реалните нужди и бюджета на Касата.
Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че асоциацията не одобрява проектобюджета на НЗОК и многократно е подчертавала, че увеличаването на средствата не означава автоматично подобряване на здравето на нацията. Според него системата се нуждае не просто от повече средства, а от по-ефективно разходване с акцент на профилактика и контрол, заедно с реална оценка на качеството. Радев добави, че бюджетът на Касата не променя системата на финансиране, но разделението на лекарствата на две групи е позитивен аспект. АИКБ счита, че проектобюджетът не предоставя адекватен отговор на въпроса как допълнителните средства ще подобрят здравеопазването и резултатите.
Добри Митрев от Българската стопанска камара отбеляза, че философията на бюджета не се е променила от предходните години и няма предложени политики за осигуряване на по-добър достъп и качество на медицинските услуги. Той определи бюджета като завършващ на удължителния закон и посочи, че не предвижда значителни средства за извънболнична помощ. Тревожно е, че 90% от финансирането отива за оригинални лекарства, а само 10% за генерични, с акцент върху болничната система. Митрев изрази необходимост от законови мерки за стабилизиране на общинските болници и подкрепи законопроекта с надежда за мерки за реформа през 2027 година.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата изрази неодобрение към скромния ръст на разходите за профилактика, който според него е сектор, който не е достатъчно реформиран и изисква сериозни мерки. Той подчерта необходимостта от дигитализация, като сподели пример от болница в Англия, където дигитализацията е довела до 15% намаление на разходите за година. Симеонов заяви, че ще предоставят допълнителни коментари по проектобюджета и ще обмислят подкрепата си.
Деян Денев от КРИБ изрази принципна подкрепа, тъй като законопроектът е много по-близо до реалността. Той определи бюджета като балансиран и относително консервативен и предложи, ако изпълнението е по-добро от очакваното, допълнителните средства да бъдат насочени към здравноосигурителни плащания с най-голяма нужда. Денев подчерта, че акцентът трябва да бъде на контролни механизми, премахване на конфликтите на интереси и ефективността на спешната помощ. Цветелина Спиридонова от КРИБ добави, че е важно да бъде извършвано заплащане за извършената надлимитна дейност от болниците.
Иван Кокалов от КНСБ заяви, че подкрепят бюджета, тъй като е единственият възможен и базиран на съществуващите правила и закони. Той подчерта, че не може да се очаква нещо да се промени в оставащите пет месеца с настоящия бюджет. Кокалов акцентира на недостига на кадри в системата и необходимостта от повишаване на контрола и извършване на профилактика. За ефективна реформа, тя трябва да бъде подкрепена от финансова основа. Освен това той спомена, че е необходимо да се обсъди възможността за промяна на модела на финансиране, тъй като продължаващият този модел може да доведе до корупция, а българите трябва да имат здравноосигурителна карта с цялата информация за здравословното им състояние.
Димитър Манолов, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, отбеляза, че в рамките на бюджет, изготвен сега, не могат да се решават проблеми, натрупвани повече от две десетилетия. Според него, моделът на финансиране задължително трябва да се промени, тъй като в момента системата финансира болните, без да обръща внимание на здравите. Манолов припомни, че от три години липсва Колективен трудов договор в здравеопазването, което представлява един от сериозните недостатъци в системата. Той заяви, че категорично не подкрепят бюджета на НЗОК.
