Инициативните комитети на двамата основни претенденти за „Дондуков“ 2 се превръщат в своеобразна политическа визитка на кандидатите. Зад Илияна Йотова се събира необичайно широка коалиция от партийни фигури, хора на културата, спорта и науката. Андрей Гюров залага на различен профил – интелектуалци, университетски преподаватели, общественици и разпознаваеми лица на демократичната общност. Разликата между двата комитета подсказва и различните стратегии за президентския вот.
На президентски избори инициативният комитет рядко е просто административна необходимост. Подбраните имена трябва да разкажат история за кандидата – кой стои зад него, към каква обществена среда се обръща и докъде се простира политическото му влияние.
При кандидатурите на Илияна Йотова и Андрей Гюров тази символика е особено видима.
Йотова влиза в изборите в тандем с генералния директор на БТА Кирил Вълчев, а Гюров – с бившия главен секретар на МВР Георги Кандев. И двете двойки са издигнати като независими чрез инициативни комитети, но политическата и обществената география около тях е различна.
Йотова: демонстрация на широка политическа представителност
Комитетът зад Илияна Йотова и Кирил Вълчев беше учреден на 8 септември в НДК. За негови съпредседатели бяха избрани полярният изследовател проф. Христо Пимпирев, председателят на БСП Крум Зарков, депутатът от „Прогресивна България“ Емине Гюлестан и лекарят Емил Стоименов.
Самият размер и състав на комитета е политическо послание. Сред най-разпознаваемите имена са Лили Иванова, Вежди Рашидов, Красимир Каракачанов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Огнян Герджиков, Илияна Раева, Йордан Йовчев, Ивет Горанова, Теодосий Спасов, Митко Щерев, Николай Овчаров, Павел Поппандов, Пламен Карталов и редица други публични фигури.
Тук се откроява първата особеност – комитетът е значително по-широк от традиционния партиен кръг около БСП.
В него например е евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев, както и бившият дългогодишен депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов. Присъстват едновременно фигури от социалистическата традиция като Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков и Румен Овчаров и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Сред евродепутатите са Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова от БСП/ПЕС.
Подкрепа за двойката Йотова–Вълчев вече са заявили БСП, „Прогресивна България“ и ВМРО. На учредяването присъства и премиерът Румен Радев.
Гюров: интелектуалци вместо политическа демонстрация
При Андрей Гюров и Георги Кандев конструкцията изглежда различно. Инициативният комитет, който ги издига, беше учреден днес. Сред публично обявените поддръжници са актрисата Ели Скорчева и режисьорът Ивайло Христов, писателите Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова и Деян Енев, писателят и рекламист Радослав Бимбалов, медийният експерт проф. Георги Лозанов, историкът проф. Веселин Методиев, юристът Екатерина Михайлова, специалистът по медийно право проф. Нели Огнянова, икономистите Калоян и Ралица Ганеви, както и физикът проф. Минко Балкански.
Тук има по-малко естрадна и спортна знаменитост и значително по-силен академичен, интелектуален и граждански профил.
Показателно е и присъствието на студентката по медицина Василена Киара, която публично обясни включването си с избора си като млад човек да остане и да има бъдеще в България.
Това е различен тип символика – вместо само утвърдени публични авторитети комитетът търси и представителство на поколението, към което кандидатурата иска да отправи послание.
Гюров и Кандев настояват, че кандидатурата им е независима. Самият Гюров заявява, че членовете на комитета са граждани, а не „политическа централа“ и че кандидатите не са изпратени от никого.
Двата комитета всъщност разказват две различни истории
Комитетът на Йотова е конструиран като максимално широка обществена коалиция. В него има социалисти, хора, свързвани с ГЕРБ, националистически политици, президенти и бивши председатели на парламента, спортисти, лекари, учени, артисти и медийни лица. Политическото послание е: Йотова може да събира хора отвъд собствената си партийна биография.
Комитетът на Гюров изглежда по-компактен като обществен профил и много по-ясно ориентиран към интелектуалната, академичната и проевропейската градска среда. Посланието там е друго: компетентност, институционализъм, европейска ориентация и дистанция от традиционните партийни конструкции.
Именно тази разлика вероятно ще бъде една от линиите на президентската кампания.
Какви са публичните реакции?
Около Йотова най-силно впечатление прави мащабът и политическата разнородност на подкрепата. За привържениците ѝ това е доказателство, че тя може да бъде обединител. За критиците същата картина може да бъде прочетена като твърде широка политическа конфигурация около кандидат, който претендира за надпартийност.
При Гюров положителният прочит е обратният – комитетът изглежда по-граждански и интелектуален и носи по-ясна проевропейска идентичност. Слабостта на тази конструкция е, че тя може да остане затворена предимно в рамките на традиционната демократична градска общност и да има по-труден достъп до избиратели извън нея.
Това всъщност може да се окаже големият въпрос на кампанията.
Може ли Йотова да превърне широкия политически и обществен елит зад себе си в доказателство за национално обединение, без той да изглежда като коалиция на статуквото?
И обратното:
Може ли Гюров да превърне подкрепата на интелектуалци, университетски хора и демократичната общност в масов вот, който да излезе извън традиционната проевропейска градска публика?
Избирателите ще трябва да решат коя от тези две претенции е по-убедителна.
