Наградата „Проф. Александър Фол“ представлява голямо признание и съм много развълнувана от нея по редица причини. Това сподели за БТА реставраторът гл. ас. д-р Петя Пенкова, която стана 20-ият носител на наградата. Отличието, носещо името на проф. Александър Фол, се връчва за заслуги в проучването и популяризирането на тракийската култура, беше връчена по време на откритията на 21-ите Празници в Долината на тракийските царе в Казанлък, а д-р Пенкова е вторият реставратор, удостоен с отличието след доц. д-р Георги Мавров през 2016 г.
Изключително съм развълнувана от наградата, защото я получавам от колеги и приятели, които дълбоко уважавам, отбеляза д-р Пенкова и акцентира, че е работила много успешно с екипа на Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Тя подчерта, че отдава голямо уважение на труда на проф. Александър Фол, а през годините носителите на наградата са хора, чийто труд ѝ внушава дълбок респект. Тази награда е признание за моят труд, добави тя и уточни, че реставраторите обикновено остават на заден план, а светлината е насочена към археолозите, което е естествено. Вълнението ми нараства още повече, понеже получавам наградата в значима година, когато се отбелязват 125 години от основаването на музея за старини и изкуства в Казанлък, и изрази благодарност на кмета Галина Стоянова и екипа на Историческия музей.
Реставраторът подчерта, че има множество проекти с музея в Казанлък и работи по един от най-вълнуващите артефакти, открит от д-р Георги Китов в Казанлъшката долина, именно с доц. д-р Георги Мавров, друг носител на наградата „Проф. Александър Фол“. Двамата реставрират меча и канията на Севт III от могила Голяма Косматка преди изложба в Националния археологически институт и музей (НАИМ) през 2013 година. „С Георги Мавров се познавам от времето на студентството ми, бяхме близки приятели, и ми е приятно отново да имам възможността да говоря за него“, сподели тя. Д-р Пенкова уточни, че и по-рано е работила с него по различни проекти, но опитът с артефактите от Голяма Косматка е бил изключително вълнуващ. Тя разказа, че в процеса е била използвана рентгенография, която е показала детайли, невидими под корозиралото желязо.
Д-р Петя Пенкова е ангажирана и с други артефакти от гробниците в Долината на тракийските царе. През периода преди изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис, всички предмети от казањалукския музей „Искра“ се нуждаят от преглед от реставратор, поясни тя и добави, че всичките артефакти периодично изискват наблюдение на тяхното състояние и при необходимост минават през консервация и реставрация.
Тя сподели, че в момента работи по един от най-сериозните проекти в кариерата си с артефакт, отново открит от д-р Георги Китов в Долината на тракийските царе. Това е нагръдникът на Севт III от могила Голяма Косматка, част от фонда на музея в Казанлък. Нагръдникът е един от ключовите паметници, открити в Голяма Косматка, и е единственият, който остава нереставриран и непоказван. Д-р Петя Пенкова отбеляза, че по него дълго време не е работено, тъй като реставрацията му е доста трудна и изисква специална апаратура. Почистването му ще бъде извършено с лазер, закупен от НАИМ – БАН преди две години. Реставраторът поясни, че нагръдникът е направен върху желязна основа, покрита с текстил, златотъкан материал. С времето желязото е корозирало, което е покривало текстила и златните нишки. Въпреки това, корозията е запазила отпечатъка на текстила и благодарение на рентгеновите изследвания станаха видими златните нишки и орнаментите. Тя поясни, че почистването е изключително деликатно, тъй като текстилът вече не е самостоятелен материал, а се е трансформирал в стоманена кора от корозия. То не може да бъде почистено механично или химически, за да не се увреди структурата, затова процесът изисква изключителна прецизност и внимателност. Подробна програма е изготвена, за да предвиди възможните рискове, тъй като находката е уникална и не търпи грешки. Извършени са подробни изследвания, включително томография и разнообразни анализи на корозионните вещества, добави д-р Пенкова. Тя подчерта, че стресът при работа с подобен обект е огромен. „Разбираш колко години този артефакт е оцеляла, не можеш да си позволиш никакви грешки“, коментира тя.
Друг обект от региона, по който д-р Петя Пенкова е работила, ако и в различен контекст, е скулптурата на лъва от Паметника на свободата на връх Шипка. Тя не е взела участие непосредствено в реставрацията, но е автор на технологията за нея, която е утвърдена от Министерството на културата. „При анализирането на паметника бях впечатлена от невероятно добре проектираната му структура“, сподели реставраторът. Тя изясни, че лъвът е изработен от отделни части, свързани с централна конструкция чрез механични връзки. Според нея, конструкцията е проектирана много интелигентно, за да компенсира движението на метала. Цялата фигура е добре балансирана и в нейното изпълнение има взети наистина добри практически решения. Д-р Петя Пенкова допълни, че за разлика от много други паметници, по които е работила, по лъва от Паметника на свободата не е имало сериозни конструктивни проблеми, а основните дейности са били свързани с почистването на повърхността и възстановяване на оловните и месинговите вложки между отделните плочи. „Имаше много работа, най-вече заради обема на целия паметник, но нямаше конструктивни проблеми, което беше много важно – повечето други паметници имат такива“, заключи тя.
Д-р Петя Пенкова коментира и колаборацията между реставратор и археолог. „Работим в симбиоза, която не може да бъде разбита, защото това е естественият процес. Когато вземаме решения относно реставрацията, не можем да не комуникираме с археолозите на всяка стъпка, защото те познават по-добре артефактите и техните съответства, а ние нямаме наблюдения от самите разкопки“, поясни тя. „В преподаването на полева реставрация на археолозите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ често им обяснявам колко важно е документацията, която археолозите предоставят на нас, и какви действия ще предприемат по предметите на терен, за да можем ние да им осигурим най-добрата грижа“, добави реставраторът.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с водещите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде намерен в официалния сайт и в YouTube канала на БТА.
