Ковид-кризата вече свали американския президент и може да предизвика смяна и на много други управления, включително настоящото в България. Усещането, че нещата не вървят добре се подхранва както от безбройните сведения в социалните мрежи за хаос в здравната система, така и от всекидневните сводки за заболеваемост и смъртност от коронавируса. Нормално при тази ситуация опозицията на сегашното управление отправя критика след критика, като подчертава сериозността на положението, докато властимащите се стремят да подават по-оптимистични сигнали.

Разбира се, на преден план при това различие в оценките излиза темата за справянето на България с пандемията в сравнение с другите европейски държави. Най-здравата основа, на която би могло да стъпи такова сравнение, са данните за смъртността от COVID-19, тъй като именно тя определя колко опасно е едно заболяване и намаляването й е крайната цел на усилията на медиците и институциите, които трябва да подсигуряват техния труд с всичко необходимо.

Без съмнение през последните месеци смъртността от новата болест у нас скочи стряскащо и би трябвало да убеди всеки що-годе трезвомислещ човек, че сме изправени пред реална и упорита опасност. Тъжно е, че напоследък една от най-оспорваните теми е дали вече сме първи по смъртност в Европа.

Европейски шампион ли е България по смъртност от коронавирус?

Куриозното е, че на този въпрос понастоящем може да има два верни отговора, в зависимост от формалните критерии, които могат да се поставят. Разбира се, както винаги при такава алтернатива, единият отговор е ако не „по-верен“, то по-полезен за практически цели от другия.

За целия период март – началото на декември

При първия подход трябва да погледнем формално целия период на нашето съжителство с новия коронавирус, а именно от март досега. Благодарение на големия успах на първоначално предприетите мерки, след които смъртността спадна близо до нулевата, средната аритметична смъртност на милион души от населението, макар и вече висока, не е сред най-стряскащите. Дори в рамките на Европа има редица по-големи и икономически силни държави, които имат по-лоши показатели:

Смъртни случаи на милион жители в страните от ЕС /според Worldometer/

• Белгия – 1508;
• Италия – 1022;
• Испания – 998;
• Великобритания – 920;
• Словения – 914;
• Франция – 862;
• Чехия – 852;
• БЪЛГАРИЯ – 745;
• Швеция – 720;
• Румъния – 668
  …..
• Гърция – 316 и др.

Извън ЕС има и други европейски държави, които имат по-лоши показатели от България, а преди нас по смъртност за целия период в световен мащаб има поне още десетина държави, включително САЩ /886 на милион/. „Комшиите“ от Турция обаче са се справили по-добре от нас – 181 на милион.

Този ракурс показва, че макар и България вече да е далече от групата на челниците по добро противопоставяне на пандемията, тя не е и водеща по висока смъртност. Все още. Именно това „все още“ обаче е ключовият израз, защото в по-краткосрочна перспектива, от последните няколко седмици, нещата изглеждат така, че розовите очила, през които често се чете статистиката, веднъж завинаги трябва да бъдат стъпкани и изхвърлени.

Актуално положение

Нещата изглеждат коренно различно, ако се вземе за база развитието на пандемията в най-близкия минал период, тъй като поне от месец у нас смъртните случаи достигнаха шокиращи нива, които са близо до най-мрачните прогнози. Това е особено тревожно, защото, за разлика от статистиката, която включва вече далечния период от март до май, отразява единствено ситуацията тук и сега. И това, което се вижда от цифрите, е крайно неприятно и крещящо за промяна.

Среден брой починали на ден на милион население през последните 7 дни в някои европейски страни /според панела за отразяване на развитието на пандемията в „Политико“/:

• Словения – 25,56;
• БЪЛГАРИЯ – 19,90;
• Унгария – 16,90;
• Босна и Херцеговина – 15,41;
• Хърватия – 15,21;
• Италия – 11,53;
• Полша – 11,30;
• Австрия – 10,74;
• Швейцария – 10,78 и др.;
• Гърция – 9,28;
• Румъния – 8,39

…….

• Турция – 2,33.

Видно е, че по втория критерий – среднодневна смъртност от Ковид-19 в последно време – нещата вече изглеждат много сериозни. Да, формално не сме страната с най-висока смъртност, втори сме, но до този тъжен приз не остава много, а тенденцията броят починали да се движи между 100 и 150 на ден след месец-два може и да ни качи на мрачния връх, ако не бъде прекършена.

Прави впечатление че във втората класация липсват традиционно спряганите като кошмарно ударени от коронавируса Испания, Франция и Великобритания. Тези страни по време на втората вълна взеха по-сериозни мерки в сравнение с повечето от останалите, изброени по-горе. Отсъствието им от челниците по смъртност в най-близкия времеви период вероятно би трябвало да се тълкува като доказателство, че затварянето и маскирането, които са често и безпочвено критикувани у нас, дават резултати и нямат аналог в предотвратяването на разпространението на коронавируса.

България не е шампион по смъртност, поне не още, но вече трябва да е станало ясно, че промяната в това изопачение на „шведски модел“, което се е възцарило у нас от лятото, е повече от наложителна. Пред сегашното, а вероятно и пред следващото правителство стои тежката, но първостепенна задача да убедят гражданите в значението на личната отговорност при прилагането на противоепидемичните мерки и да реанимират доверието в институциите, които имат отношение към овладяването на кризата.