европарламент
Европейският парламент

Около 45% от младежите в страната, имащи право на глас на изборите за Европейски парламент (ЕП), са гласували.

Това показват изводите в разпространен до медиите доклад за участието на младите хора в изборите за представители в ЕП на 9 юни т.г., изготвен в рамките на заключителното събитие по проекта „Младежко участие в демократичния живот“ в партньорство с Центъра за развитие на човешките ресурси и Национален младежки форум.

Докладът стъпва върху вторичен анализ на данни от осъществения в изборния ден екзитпол на агенцията “Галъп интернешънъл болкан”, съобщава БТА.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 2023 г. младежите в страната между 15 и 29 г. са 872 339 или 13,5% от населението.

От тях навършилите пълнолетие са 587 829.

Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730, от които 12,8% или около 265 400

младежи са упражнили правото си на глас на изминалите избори за Европейски парламент.

Активността на изборите за ЕП е по-ниска от тази на националните избори, където общо са гласували 2 268 849 души, от които 290 400 младежи или 12,8%. Това се равнява на около 49% от имащите право на глас младежи.

Активността и на двата вида вот за всички избиратели е ниска за страната, а що се отнася до парламентарните избори – рекордно ниска.

Очакванията, че предизборната кампания за национален парламент ще повлияе положително и ще повиши активността и за гласуването за ЕП не се осъществиха, се посочва в изводите от доклада.

За коя политическа формация гласуваха младежите

Резултатите от изборите за ЕП на национално ниво сочат възходяща подкрепа за политически формации

с по-скоро десен и консервативен идеологически профил.

Разпределението показва, че възходът на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот, но голяма част от него може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатива”, се отбелязва в доклада.

За това говори вече затвърдилата се у нас традиция опцията “не подкрепям никого” в избирателните бюлетини да има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите.

Партиите от левия политически спектър имат значително по-малък дял “младежки вот” от общата подкрепа, която са събрали.

Най-голяма подкрепа сред младежите събира “Има такъв народ” – 23 на сто от всички гласували за партията. На второ място е ДПС – 19%.

Следва коалицията ПП–ДБ с 14%. Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора между 18 и 30 години.

Най-малко от подкрепата на младежите събира БСП – с 6%.

Вотът на младите говори за ярко изразено разделение на принципа “консервативно-либерално”, силно изразен протестен вот (“не подкрепям никого”).

Тук би могла да се включи и подкрепата за ИТН. Макар че партията ясно позиционира себе си в дясноконсервативния спектър, част от младежки вот за нея се свързва с нейния протестен профил, непопулярни политически ходове, призивите за радикална промяна, протестите от 2021 г. и др., както и липсата на припознат от страна на младите политически играч в лявото политическо пространство, се посочва в доклада.

Ако се разгледа вотът само на младите избиратели, се оказва, че първа политическа сила на изборите за ЕП би била коалицията ПП-ДБ с 18% подкрепа. След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно с по 17 на сто от вота на младите), ИТН (11%), Възраждане (9%) и БСП (5%).

Младежко участие

Гласуването на местни, национални и европейски избори е начин да бъде чут гласът на избирателите, смятат 48% от младежите в България (41% за ЕС). След него се нареждат участието в улични протести или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС), както и откриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС).

Последното актуално проучване, извършено през 2020 г. по поръчка на Министерството на младежта и спорта (ММС), показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е голям – 73% (при 39% дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3% са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката.

Избирателната активност сред младежите

Повишаването на избирателната активност сред младите хора е един от основните приоритети както на национално, така и на европейско ниво, се казва в доклада. Изследване на „Флаш Евробарометър“, направено през 2019 г., показва, че 71% от младите хора в България са участвали в избори на местно, национално или европейско ниво. Релевантното изследване, осъществено през 2011 г., показва също висока активност на българските младежи на избори на местно, национално или европейско ниво – 82% при средно 79 процента за ЕС.

В доклада се отчита спад на избирателната активност в страната на фона на поредните избори в страната за последните три години. Младите хора несъмнено са част от общата тенденция на спад в избирателна активност, свързана с ниското доверие в държавните институции, се посочва в доклада.

Фактори, влияещи на ниската избирателна активност

Като фактори, влияещи на ниската избирателна активност, в доклада се посочва изместване на дебата за Европа към теми на национално-политическия дневен ред и поглъщане на кампанията за изборите за ЕП от кампанията за предсрочните парламентарни избори.

Също така слаб или спорадичен ангажимент на повечето формации към темите, свързани с кампанията за европейските избори, ролята на евродепутатите, техните цели и задачи и съсредоточаването им главно върху кампанията за националните избори; липса на дългосрочно изразени цели и приоритети на основните партии, състезаващи се на изборите за ЕП по отношение на тяхната роля в европарламента; липса на партийни програми насочени към европейската политика на партиите и защита на националния интерес в рамките на ЕП; слаб контакт с избирателите; превръщане на дебата за европейския дневен ред в дебат “за” и “против” вместо да се дискутира по същество – теми, проблеми, приоритети на партиите, засягащи различни обществени групи.

БТА припомня, че на 9 юни тази година се състоя вот „две в едно“ – за български представители в Европейския парламент, както и предсрочни избори за Народно събрание. Избирателната активност в евровота бе 33,78%, а в изборите за парламент – 34.41%.

Още новини от деня – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук