Тъкмо протестиращите в Триъгълника на властта се зарадваха, че са привлекли вниманието на Европа към каузата им за борба с корупцията в управлението, техният най-влиятелен симпатизант – президентът Радев, който ги подкрепя открито и даде доста от енергията на протеста в началните му дни, сподели един такъв прочит на доклада на ЕК за корупцията и върховенството на закона, че част от „младите и интелигентните“ на площада би трябвало подозрително да повдигнат вежди. Причините са две – противоречие с един от най-важните инструменти на протеста за натиск върху властта и тревога за стабилността на геополитическия избор на страната.
След като от месеци държавният глава не е казал нито една конкретна дума за позицията си по евроатлантическото бъдеще на България, което е важно, защото някои течения в протеста се разминават по темата, той заяви в четвъртък буквално следното:
„Когато коментираме този доклад, трябва да си даваме сметка, че колкото той е критичен за България, толкова е и самокритичен за самия ЕС, защото е самопризнание за дългогодишен провал в борбата срещу вихрещата се корупция“.
Както и да го мислим това изявление, ако човек не тръгне да си изсмуква някакъв друг смисъл от пръстите, излиза едно: корупцията се „вихри“ и из ЕС, а не само в България, и няма кой да я обуздае. Така са го разбрали и множество медии и потребители в социалните мрежи, ако се съди по заглавията и коментарите /някои от които, за съжаление, неприятно прекрачват границите на приемливия тон в изразяването на отношение към български президент/. След това Радев засвидетелства своята „признателност и подкрепа за всички граждани, които спряха да чакат констатации и решения отвън за справяне с политическата корупция, лошата медийна среда, олигархичните зависимости и безконтролността на главния прокурор“.
Цялото послание на президента прозвуча много близко до смисъла „не чакайте помощ от Европа, защото тя има проблеми със собствената си корупция“. Същата Европа, чиито доклади ни служат за „сверяване на часовниците“ от години. Това ли трябва да разбираме от думите му наистина?
Така след дълго тежко мълчание по темата за ролята на ЕС в бъдещето на България, държавният глава сюрпризира с една критика, която пренесе проблема от болната глава на здравата в момент, в който Арман Бабикян от „Отровното трио“ каза на поредното събиране пред Президентството, че гражданите на площада са прекрасно чути в Брюксел, а подкрепата в ЕП напоследък се изтъква от „триото“ като ясен успех на протеста.
И сега какво излезе – протестиращите и техните симпатизанти полагат усилия да бъдат чути и разбрани от същата тази Европа, за която техният най-високопоставен симпатизант – президентът – заяви, че сама не успява да се оправи с корупцията. Протестът много се гордее със своите младежи, учещи на Запад и дошли да се преборят за пречистване и европеизиране на българската политика и сега изведнъж се оказва, че тези общества, които те харесват, са същото гнездо на „вихреща се“ корупция, като България. Дали обаче и въпросните протестиращи биха се съгласили?
Вече свикнахме, че в рамките на този продължителен протест никой не придиря дали различните послания вътре в него са взаимно непротиворечиви, така че дори горният парадокс не е най-важното нещо в случая.
Най-важното е, че започва да възниква все по-основателно объркване каква е истинската позиция на държавния глава относно НАТО и ЕС, а това е от огромно значение не само за този протест, но и за оценката и отношението към самия Радев като евентуален баща на служебен кабинет и гарант за честни избори. Критика, свързана с корупция, е много сериозна. Това не е просто забележка за тромава европейска администрация или лоша регулация – още повече, че президентът Радев си е създал репутация на човек, който внимателно премерва думите си.
Ясният въпрос е: тази критика към ЕС спорадичен изблик ли е, или част от цялостно отношение, което ще изправи косите на евроатлантиците у нас, ако бъде изразено в прав текст?
За разсейването на съмненията не помага и прясното уверение на Радев, че не е свалял доверието си от Корнелия Нинова, дошло в момент, в който след нейната победа БСП изхвърли зад борда на ръководството си знакова фигура като „европейското лице“ на партията Сергей Станишев. И не само него.
Всички тези факти правят впечатление на внимателния анализатор и макар да няма никакво доказателство, че са свързани, струпването им в кратък период е достатъчно, за да предизвика напрежение относно това какво наистина мисли президентът за ЕС, НАТО и българското членство и бъдеще там.
Обединителят трябва на първо място да е честен с народа. Каквото и да е мнението му по най-важния въпрос – евроатлантическия избор на България, нека го каже точно и ясно, както говори и за корупцията във властта. Всички заслужаваме да го знаем.
