Спад на заемите, които взимаме от небанкови институции, отчитат от БНБ. За година те намаляват с 225 милиона лева.
Небанковите кредити включват всички заеми, които ползваме от този за изплащане на хладилник до лизинг на няколко фирмени автомобила. Миналото лято тези заеми са били на стойност почти 2,7 милиарда лева, а през юни 2018 г. спадат на 2,4 млрд. лв.
При бързите кредити за под 1 година, известни като „Заем до заплата” намалението е с под 1 процент. За същия период от време по данни на НСИ средният ни доход се увеличава с 8,7%, а разходите с 11,4%.
Погледнем ли обаче перото доходи от заеми, които всеки един от нас получава – през 2018 г. взимаме повече заеми, които може да се окажат банкови или пък заеми от приятели. Срещу 5,52 на човек миналият юни сега стоят почти 8 лева и 50 стотинки на кредит.
Според асоциацията на компаниите за бързи кредити клиентите им не намаляват, а изчисленията на БНБ не са само за тях, тъй като бързите кредити попадат и сериозни лизинги, които вече са в последната година на изплащане.
„Има тенденция на засилена регулация от страна на Комисията за защита на потребителите и БНБ и тя води до отпадане от пазара на определени компании, които имаха странни и непазарни практики, което би могло да е обяснение за някакво намаление на пазара”, отбеляза Николай Цветанов от Асоциацията за небанково кредитиране.
Финансовите анализатори съветват бързият заем да се връща също толкова бързо. „Това е начинът по който трябва да се ползва този небанков продукт. Ако имате нужда от дългосрочно финансиране, за Вас е подходящ банковия продукт”, категорична е Десислава Николова.
А проучване за нагласите за ползване на бързи заеми показва, че 60 процента от анкетираните нямат, а и не планират теглене. Срещу тях са 32 на сто, които обявяват, че се възползват от този продукт. Останалите имат планове да вземат бърз заем.
Сред плюсовете на този тип кредитиране хората посочват улеснените процедури и бързото одобрение, а при минусите се нареждат притесненията, че условията са неизгодни.
