Вучич и Курти
Вучич и Курти Снимка: БГНЕС

Новините от размирния север на Косово, Прищина и Белград са обезпокоителни. Двете страни ежедневно засилват въоръженото си присъствие на терен и не се колебаят да отправят заплахи, дори да използват военна сила.

Въоръжените сръбски паравоенни формирования, стоящи зад пътните блокади в Митровица и останалата част от пътната мрежа в северната част на страната, изглеждат готови да ги защитят, ако специалните полицейски сили на Прищина се опитат да ги премахнат, за да възстановят движението и законността на територията.

От другата страна на границата Белград е разположил силни военни и полицейски сили на ударно разстояние със заповед да действат съгласувано – нещо, което те правят от войната през 1998-1999 г. – използвайки танкове, ракети и тежка артилерия.

Сръбската армия и полиция са подсилени на границата от наемнически сили на руската парадържавна група „Вагнер“, членове нахлуха в Косово с намерението да освободят сръбски полицай, арестуван от полицията в Прищина, но бяха забелязани и изтласкани обратно от патрул на КФОР, поел отговорността да предотврати неконтролируеми ситуации в Митровица и околните окупирани от сърбите села.

Албанците разполагат със специални полицейски сили в готовност и получават преносими противотанкови ракети и други модерни оръжия от Великобритания и дронове от Турция. На север от река Ибър непрекъснато се натрупват запалителни материали.

Сърби и албанци в Косово размахват оръжия, но с каква цел? Какво планират и техните лидери – Александър Вучич в Белград и Албин Курти в Прищина – и в какво заплашват да въвлекат народите си, а вероятно и съседите си? В нова война?

Най-вероятно те самите дори не знаят, като се имат предвид новите геополитически условия, създадени от войната в Украйна. Двамата се издигнаха на власт с помощта на национализма и непримиримостта. Вучич с лозунга, че няма да направи и крачка назад в Косово, а Курти, с уверението към албанците, че няма да отстъпи и сантиметър земя на сърбите. Опитите на международната общност да ги сближи противоречат на инстинктивната им реакция на оцеляване, тъй като всеки компромис би предизвикал анатемата на общественото им мнение.

Но сега настъпи времето за равносметка. Условията, създадени от руската инвазия в Украйна, изискват стабилизиране на Балканите и първите рани, които трябва да бъдат затворени, са тези в Косово и Босна. Сърбите и албанците са призовани да намерят взаимно приемлива формула за съвместно съществуване и да се придвижат към държавно образувание. Каква ще бъде тя?

Френско-германският план

В момента единственото нещо, което е на масата, е така нареченият френско-германски план, който е приет от „27-те“ на Европейския съюз, както и от Съединените щати, и наподобява така наречения „модел на двете Германии“. Както е известно, през 1971 г. Западна Германия се съгласява да „приеме“ влизането на Източна Германия в международните организации, без да я признава за независима държава и да зачита нейната териториална цялост. Планът е предоставен и на двете страни, но те не са реагирали. Прищина намекна, че приема това като основа за преговори, като според Курти Вучич не е съгласен, но няма и какво друго да предложи.

Сръбският лидер е подложен на натиск както от страна на Запада, така и от страна на Путин. Американците и европейците искат от него да уточни с кого ще тръгне и кого ще изостави. И в този смисъл да се съгласи да се намери решение в Косово, но и да се съгласи по въпроса за икономическите санкции срещу Путин, ако иска да се радва на западни инвестиции и да се надява да прекрачи прага на Европейския съюз.

Но ако се откаже от руснаците, Вучич губи дипломатическа подкрепа в ООН, с която не допуска Косово до международните организации и което му дава мощна разменна монета, а с нея губи и проруското обществено мнение, което вижда всяко отстъпление като „предателство“.

Разбира се, албанският лидер също не си прави илюзии, че ще прекоси река Ибър, без да се намокри, и ще победи Вучич с помощта на чужденци. В разгара на всичко това националистическата „битка“ се засилва, а страхът от инцидент е това, което според експертите може да доведе до генерализиране на конфликта.

Защото едно планирано и стратегическо нахлуване на сръбски войски и окупация на Северно Косово, както заплашва Белград, ще бъде чисто самоубийство за Вучич, който ще трябва да се сблъска с разположените там военни сили на КФОР, което пък ще въвлече НАТО и ще доведе до нова промяна на картата на Балканите.

Коментарът на Ставрос Цимас е поместен в „Катимерини“ и препубликуван в БГНЕС.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук