Парламентът гласува на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година.
Планираните приходи и трансфери за тази година достигат 5,256 млрд. евро, докато предвидените разходи са също 5,256 млрд. евро.
Здравноосигурителните приходи са в размер на 5,138 млрд. евро, в това число 3,187 млрд. евро от вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване, одобриха депутатите.
Разходите по този законопроект нарастват с 412,3 млн. евро в сравнение с бюджета на НЗОК за 2025 г., което е увеличение от 8,5%.
Очаква се приходите от здравни вноски да увеличат с 249,2 млн. евро спрямо предходната година, а приходите от трансфери за здравеопазване да се повишат с 156,2 млн. евро.
Здравноосигурителната вноска остава на 8%, в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които е 80:20 работодател – служител.
За болнична помощ са заложени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична помощ – 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична помощ – 345,6 млн. евро. Разходите за персонал са 48 157,8 млн. евро.
Предвиждат се плащания за лекарства, медицински изделия и свързани разходи в размер на 1,334 млрд. евро.
Парламентът единодушно прие предложението на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, с което се урежда статуса на монасите – български граждани от манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” в Света Гора, Атон – Република Гърция, като те ще имат непрекъснати здравноосигурителни права от 1 август 2026 г.
Петър Петров от „Възраждане“ предложи увеличение на финансите за лечение на тежкоболни деца в чужбина с 7,3 млн. евро.
Божидар Божанов от „Демократична България“ обясни, че предлагат механизъм, който да спре НЗОК от пълно заплащане на извънлимитната дейност, както и редица идеи за електронното здравеопазване.
Джевдет Чакъров подчерта, че между двете четения ДПС са предложили увеличаване на бюджета за първична извънболнична и специализирана помощ с 10%.
Александър Симидчиев от „Демократична България“ коментира, че предлаганият бюджет е признак на капитулация пред настоящата ситуация. Той смята, че资源 трябва да се пренасочи към извънболничната помощ.
Николай Денков от „Продължаваме промяната“ сподели, че шест конкретни предложения, направени от тях, са били отхвърлени или обявени за недопустими.
Според данни на НЗОК, средствата, изразходвани за лечение на деца в чужбина за първите шест месеца, са около 18 млн. евро и има налични средства за следващия период, увери министърът на здравеопазването Катя Ивкова, добавяйки, че при нужда ще бъдат осигурени допълнителни средства.
В отговор на предложенията на ДБ, министърът отбеляза, че в платформата „Е-здраве“ имат около 400 000 възрастни потребители, които имат достъп до здравните досиета на около 500 000 деца, което прави общо около 900 000 потребители. Целим да увеличим активността и да постигнем максимално покритие на платформата, допълни тя.
Разработва се „пуш бутон“, който ще позволява на пациентите да сигнализират при случаи, в които не са били хоспитализирани или прегледани, за да се направи проверка в лечебните заведения.
По отношение на заплащането на младите лекари, министър Ивкова изрази, че след приемането на бюджета на НЗОК, ще започнат преговорите по националния рамков договор и е ангажирана да подкрепи младите лекари в техните искания.
