„Българските кукерите са удивителни”, казва Джералд Крейд, професор по антропология в Хънтър Колидж и Центъра за дипломиране CUNY, цитиран от Рейчъл Браун в статия за „Нешънъл джиографик”.
„Не можеш да откъснеш очи от тях! Невероятни са”, са само част от впечатленията на Крейд.
Кукерите са древен публичен ритуал, изпълнен като истински спектакъл. Около началото на зимата или през средата на сезона, групи кукери изработват специални костюми, с фантастични маски и колани от масивни метални камбани, съпровождат ги музиканти в селата, танцуват ритмично и отблъскват злото.
Снимки на кукерите през обектива на фотографа Арон Клейн може да разгледате в галерията:
Това е простата версия. Професор Крийд, който от дълго време изучава България, пише книга за кукерските практики. Той ги описва като „многоцелеви“ ритуали: дрънченето на звънците и шокиращите маски отклоняват злото, а танците из селото призовават плодородието. Освен това кукерите са и част от инициацията на младите момчета.
„Произходът на празника се губи в далечината на времето“, казва Крийд и макар основните елементи на ритуала да са общи за цялата страна „традицията се различава според региона.“
Например, в общностите в близост до македонската граница, където животновъдството заема важно място, ритуалът може да се нарече „сурвакари”, да се случи около новата година, когато овцете и козите раждат и да включват костюми с маски, подобни на животни, върху вълнени дрехи.
Друго пък дори приемат елементи от македонската сватба и имитират символична булка и младоженец, които обикалят от къща на къща, за да получат дарове в замяна на благословия.
През последните 50 години са настъпили известни промени в празника. Така например някога в него са участвали само млади мъже, а сега се включват мъже и жени от всички възрасти.
