Лютите спорове за смяна или не на актуалния национален празник на България с промяна на Конституцията може и да не доведат до сериозни катаклизми. А може и да доведат.
Защото покрай тях вече се пръкнаха две движения, използващи „3 март“ като шеврон върху окървавена бойна униформа – едното (все още необявено официално), но печащо се във фурната на президентството и зорко наблюдавано от „мозъчния тръст“ да не прегори; и другото – вече обявено, в което изпъкват имена на крайно леви „общественици“, подкрепени от наричащия себе си „журналист“, а всъщност яростен путинист Явор Дачков.
„Третомартенци“ стягат редици, очертават профила на врага
И се готвят за битка. От километри се вижда, че не им е в датата 3 март проблемът. Те ще я веят като байрак на родопска поляна, но имат предвид нещо съвсем друго – обединение на местните прокремълски сили (платените и надяващите се да станат платени), използвайки традиционната българска русофилия, която е донякъде оправдана и разбираема, но от друга страна е набивана в безропотните ни глави десетки години.
Нищо против русофилията. Както и против англо-саксофилията – всеки има право да харесва или нехаресва каквото си иска. Само че защо основната част от тукашната русофилия не е отправена към руската литература, изкуство и душа, а към руската военщина, царщина и путинщина?…
Защото е по-лесно!
Не се налага да се чете, да се слуша, да се мисли. Каза Радев (Копейкин, Корнелия), аз съм им фен, значи те са прави и аз ще търча подир тях. Другите са родоотстъпници, джендъри, соросоиди, много приказват и точка.
Добре, че сегашната власт не показа изнервяне, не тропа с юмрук по масата, не се дърли за своето, а някак кротко замълча по въпроса. Тъкмо време да подхвърлим на онези българи, които ползват мозъка си по предназначение, и някои други идеи за национални празници. Защо не? Ще вземем за повод днешния наистина голям празник:
Денят на Съединението
Ето например какво мисли по въпроса един дипломиран историк. Казва се Христо Христов и не е политик, депутат или министерски съветник. Той е обикновен трудещ се, но не къде да е, а в Националния исторически музей.
„Или Денят на Съединението – 6 септември, или Денят на Независимостта – 22 септември, трябва да е национален празник на България“, заяви г-н Христов по БНР.
И се обоснова: събитията на двете дати са от важната ни политическа история и са изцяло дело на българи.
„На 3 март отбелязваме договор, който всъщност е подписан на 19 февруари (по стар стил). Всъщност този договор не беше претворен в реалността, остана лист хартия. И още – ако нямаше 20 април – избухването на Априлското въстание, щеше ли да се стигне до 3 март?“
Справедлив въпрос, не ли?
На 19 февруари 1878 г. две империи (Руската и Османската) подписват документ, според който България става голяма (с Македония, Тракия, парче Бяло море), красива и… зависима от султана държава. Васална, не независима! Султанът е реалният господар, пред него сме длъжни да се отчитаме. На всичкото отгоре този договор така и не се сбъдва – последва го Берлинският, който е още по-калпав – вземат ни Македония и ни цепят на две надлъж по Балкана, а Източна Румелия си остава съвсем османска, с лека автономия.
Трябва ли да празнуваме нещо, което не е било?
И да се караме до кръв за тази дата, защото Русия ни е освободила-недоосвободила? Според нас – не, не си струва. Разправията е полезна единствено за хора, които искат да ни цепят, за да ни приближат към Азия, или, както се изразява Путин – към Евразия и руския свят.
И още един въпрос: защо всички тези любители на 3 март (по нов стил) подозрително съвпадат с любителите на МОЧА, наричан от тях нежно „Паметник на Съветската армия“? Те не си ли дават сметка, че на практика именно Съветската (Червената) армия, някакви си 27 години преди да ни окупира през 1944-а, унищожи безмилостно царска Русия, която ни е освободила?
Последно: кого обичате повече – царя освободител, или тези, които избиха рода му до крак? Някак шизофренично се получава, на нас така ни се струва.
Според историка Христо Христов:
Датата 24 май също не е подходяща за национален празник
Защото е част от културната ни, църковна, но не и от политическата история. Освен това и други страни ползват същия празник за празнуване – например Русия, например Северна Македония.
Има какво да се мисли по въпроса – това е нашият безплатен намек към управляващите: да не слагат каруцата пред коня, защото така не се получава нищо полезно.
Да не говорим, че 24 май е светъл християнски празник и на него се празнуват светите братя Кирил и Методий (за които се знае, че не са чисти българи), което е прекрасно. Но празникът не е свързан с никакво събитие, той просто е определен и закован от църквата. На този ден нито е измислена, нито е обнародвана някаква азбука, най-малко пък тази, на която пишем в момента. Да обясняваме ли пак, че Константин-Кирил и брат му Методий са измислили азбуката, наречена глаголица и тя няма нищо общо с кирилицата…
Та и 24 май не е баш за национален празник, май…
Затова накрая ще се върнем към началото, както често се случва и не е лошо да се прави понякога:
6 септември или 22 септември?
И на двете дати (по нов стил) са се случили събития, замислени и осъществени само от българи, за българи и напук на повечето заинтересовани източни и западни велики сили. (Русия се е противопоставяла и на двете събития, впрочем, никак не е останала доволна от случващото се.)
Като казахме думата „напук“, се замислихме: дали пък тук не е разковничето? Дали оттук не идват всичките ни проблеми – защото най обичаме да си правим напук. Президентът на управляващите (когато не ги е назначил той), футболистите на съдията (и обратното), учениците на учителя (и обратното), децата на родителите (и обратното), пияните шофьори на всички останали…
Взе пак да става мрачно, и не е от облачността…
Затова, за по-лежерен и все пак патриотичен и актуален финал, предлагаме думите на историка Христо Христов: „Независимо от мненията, че може би е закъсняло, Съединението нямаше как да не се случи.“
А то прави силата, ще добавим ние. Всички знаем къде го пише това.
Иначе от нумерологията можем ей сега да ви извадим няколко чудесни факта, че числата 6 и 22 са много по-извисени, отколкото 3 и 24, но струва ли си да се занимаваме с безсмислени дейности?
Още актуални коментари – четете тук
