Пламен Цветков бе професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последно преди смъртта си издаде едно изключително историческо изследване за света на мегамитовете. В него големият български историк разбива много клишета – продукт на вековно премълчаване и говорене на лъжи, налагани, а и приемани като аксиоматични истини.

Проф.Цветков е един първите историци в годините след 1990-а, който изговори, доказа с документи и изследвания, с факти, че 3 март не може, няма как е да националният празник на България, защото, по думите му, „това е по–скоро ден, поругаващ националното достойнство”.

„Едно повече от вековно българско управленско безгръбначие спрямо Русия, което го има и до ден днешен, дълго насаждано, вече работещо като инстинкт подчинение на всичко руско и съветско, продължава да поругава националното ни достойнство. Защото никоя уважаваща себе си нация не чества за свой национален празник едно външно събитие, категоричен е професорът. И продължава:

Дори и да има спорове за това какво точно се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско присъствие. Има българско участие във войната, но няма българско участие в подписването на Санстефанския договор. Освен това негов главен автор е граф Игнатиев. В записките си, публикувани в България още преди 1989 г., той в прав текст казва, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Това изречение ни казва, че човек трябва да има много голяма фантазия, за да твърди, че граф Игнатиев е освободител на България. Това е един българоядец, един човек, който е искал унищожението на България. Но сега една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една наистина пагубна дата.

„Митът за Санстефанския договор е един от най-големите митове, свързван с освобождението на България. Това е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия”, твърди проф.Цветков и привежда ред доказателства.

• В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация.

• Съдържа изрична разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България.

• Не предвижда и не допуска какъвто и да било международен контрол върху руската окупационна администрация.

• Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна.

Някои историци казват все пак, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският, уточнява изследователят и обръща поглед към фактите:

Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения.

„За съжаление, тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а на българите, на мало и голямо продължава да се набива зловредната легенда за Санстефанския, за което работят и немалко платени фалшификатори историци”,категоричен е проф.Цветков.

Санстефанският договор, обръща внимание той, дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?

Кое кара българското общество преди съветското нахлуване през септември 1944 г. да възприеме този мит, беше питан нерядко при многото си срещи из България Пламен Цветков, канен от различни демократични общности да говори за истинската история на България.

Отговорът му: Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Малко са били обаче онези, които са си давали сметка, че България и българите всъщност сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година, както и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея.

По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието, Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.

Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепенно превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество, конкретизира професорът.

Проф.Пламен Цветков обръща поглед и към учебниците,за да подчертае :„Една от големите заблуди изучаваме в училище още от крехка възраст – че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Защото това беше представяно така от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за него. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните”.

Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите.

Изводът на изследователя: „Оказва се, фактите водят към истината, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Тази манипулация обаче продължава да заляга в сегашни учебници по история – много ярък, направо скандален пример, как ние, българите продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.

Ето и мнението на проф.Пламен Цветков, коя е датата, която би трябвало е българският, националният празник:

Като функция националният празник трябва да обединява нацията, но едновременно с това – да ни приобщава към европейските ценности. И в този смисъл национален празник на България може да бъде 6 септември, съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Може да бъде и 22 септември, обявяването на независимостта. И двете събития първо са чисто българско дело и второ – се посрещат с одобрение от абсолютно всички политически сили, от цялото българско общество. Тогава има наистина невероятно единение, казва историкът.

Личните ми предпочитания са към Деня на независимостта. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително, припомня той.

И допълва: „Прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи.
Позицията ми се споделя и от много други хора. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.

Това все още не става, констатира със съжаление професорът, но докрай остана с вярата, че един ден всички българи ще прогледнат за истината в името на собственото си национално достойнство:

Утешавам се с книгата „Изход” от Стария завет. В нея е записано, че Моисей трябвало да води 40 години еврейския народ през пустинята, за да минат 40 години от края на робството и да станат евреите най-сетне свободни.

Вече минаха 20 години от падането на Берлинската стена, ще трябва да изчакаме още 20. Надявам се, че тогава и българите ще станат наистина вече свободни. Тогава може би ще имаме и нашия достоен национален празник.

Всичко би могло да се случи и по-рано, ако повече хора в българското общество се обединят около идеята за нов национален празник, казваше, щеше да каже и в днешния ден проф.Пламен Цветков.

*Проф.Пламен Цветков почина на 3 ноември 2015 г.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!