Кемниц

Развявайки германския флаг и отправяйки нацистки поздрави гневната тълпа си проправя път през улиците, нападайки случайни минувачи с тъмна кожа, докато полицията, превъзхождана многократно по брой, е твърде уплашена, за да се намеси, пише Катрин Бернхолд в анализ във в. „Ню Йорк таймс“ за събитията в град Кемниц.

Сирийският бежанец и баща на две деца Анас ал-Нахлави гледа ужасен случващото се от балкона на жилището на свой приятел, разположено на четвъртия етаж. Хората долу са тръгнали като глутница на лов за имигранти, точно като него. „Като вълци са“, заявява той.

Кемниц

За няколко изпълнени с опасности часа в продължение на два дни през изминалата седмица тълпата завладя напълно улиците на Кемниц. Гневът избухна с невъобразима сила след като се разпространи новината, че иракчанин и сириец, търсещи убежище, са заподозрени в нападение с нож, при което бе убит 35-годишен германски гражданин миналата неделя.

Кемниц – град с близо 250 000 души население в източната част на Германия, има дълга история на неонацистки протести. Обикновено те привличат няколкостотин души от низшите прослойки на обществото и доста по-многобройни контрапротести, твърдят официални лица. Този път обаче демонстрацията събра 8 000 души. Те бяха предвождани от няколкостотин разпознаваеми неонацисти и към тях се присъединиха хиляди обикновени граждани. Планирани са и нови митинги този уикенд.

Градът никога не е ставал свидетел на подобно нещо – а и в известен смисъл подобни събития не е имало в следвоенната история на Германия.

Вилнеенето в града се явява като отбелязка за най-високата стойност на отприщилата се антиимигрантската омраза, която се разраства, тъй като Германия се бори с интеграцията на близо 1 милион бежанци, които пристигнаха, след като канцлерът Ангела Меркел реши да отвори границите през 2015 година.

Това решение рязко раздели Германия, като критиците скоро след това заявиха, че администрацията на Меркел е загубила контрола над ситуацията. Три години по-късно това, което правителството не успява да контролира, са антиимигрантските настроения.

Неонацистите стават все по-дръзки и по-силни, те са по-добре организирани, заявяват официални лица и социолози. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ набира популярност и позиции в парламента – още един шок за системата – и започва да легитимира онези гневни настроения към имигрантите, които преди няколко години дори нямаше да бъдат изречени на глас, като ги сложи в дневния си ред.

На фона на това открояващо се крайнодясно, Кемниц се превърна в тест за властта на държавата. Според някои той е дори тест за следвоенната демокрация на Германия.

„Те поставят на изпитание нашата демократична държава по начин, какъвто не е виждан никога досега – твърди Барбара Лудвиг, кмет на Кемниц, социалдемократ, която седи в кабинета си на втория етаж в сградата на кметството една сутрин.

„Ние трябва да преминем този тест“, категорична е тя.

Именно това е, което виждат и групите, отговорни за размириците през измината седмица – повратен момент, който искат да използват, за да променят посоката на развитие на Германия.

Бенджамин Ян Зоке, 32-годишния лидер на „За Кемниц“ – гражданското движение на националистите, които свикаха протеста миналия понеделник, описа събитията от изминалата седмица като повратна точка и даде две исторически сравнения.

Точно както смъртта на протестиращ студент през 1967 година даде началото на мащабно недоволство и студентски бунтове, довели до либерално-прогресивната ера в Западна Германия, убийството в Кемниц ще отбележи началото на период на крайнодясна съпротива, твърди той.

И както през 1989 година, когато хиляди – включително неговите родители – излизат по улиците, за да призоват за слагането на край на комунизма, митингите от изминалата седмица целят свалянето на „тази провалила се система“, категоричен е Ян Зоке.

„На хората им омръзна от системата тогава и сега отново са недоволни от системата“, твърди той и добавя, че никога не е гласувал и не вярва в парламентарната демокрация.

Кметът Барбара Лудвиг заяви, че тези сравнения наистина нараняват. Тя също е била на протестите през 1989 година.

„Но ние протестирахме за ред и законност, за демокрация, за свобода на словото – казва тя – Те искат да омаловажат всички тези ценности и се възползват от скръбта на хората след ужасното убийство на млад мъж.“

Малко индустриално градче през 19-и век, Кемниц е почти разрушен по време на Втората световна война, след което е възстановен като социалистически град за пример при управлението на комунистическия режим на Източна Германия и временно е преименуван на град Карл Маркс.

Висока 7 метра бронзова глава на Маркс е издигната на пиедестал в центъра на града и е била отправна точка на демонстрациите, които са се провеждали всеки понеделник с искане на падането на комунизма. И тази седмица това място бе отправна точка на протестите.

Неонацистите имат дългогодишна традиция да организират демонстрации в Кемниц, твърди кметът. В продължение на години те излизат по улиците, за да отбележат датата 5 март – денят, в който градът е бил бомбардиран от съюзническите сили през 1945 година.

„Но те винаги са били едва няколкостотин души, а контрадемонстрантите винаги са били повече“, заяви градоначалникът.

Тази седмица обаче бе различно.

„Комбинацията от крайнодесни екстремисти и избиратели на „Алтернатива за Германия“ е нещо ново“, заяви Хайо Функе, политически изследовател в Свободния университет в Берлин и ветеран-експерт по крайнодесните групировки.

„Алтернатива за Германия“ събра 27 процента подкрепа в източната провинция Саксония, където е разположен Кемниц, по време на миналогодишните общи избори. Окрилени от този успех, крайнодесните активисти успяха да канализират страховете и недоволството на избирателите, и често използвайки социалните медии, мобилизираха тълпи, които до преди няколко години бяха нещо немислимо, твърди Функе.

Събитията в Кемниц, според анализатори, показват неразривното приятелство между неонацистите и „Алтернатива за Германия“, която официално се дистанцира от подобни групи. Партия се постара много, за да цивилизова езика на крайнодесните. Ако лозунгите, скандирани по улиците на Кемниц през изминалата седмица – като „фалшива преса“ и „Германия за германците“ – са загубили шокиращото си въздействие, то това се дължи на факта, че вариации на тези лозунги сега често могат да се чуят и в парламента.

„Имаме силно неонацистко движение в Източна Германия, но имаме и силно движение на крайнодесен екстремизъм в цяла Германия – не само в парламента, но и в обществото“, заяви Матиас Куент, който оглавява институт, изучаващ демокрацията и гражданското общество е източната провинция Тюрингия.

Именно затова крайнодесните са толкова самоуверени.

„Те си мислят, че техният час е настъпил“, твърди той.

Социалните медии играят значителна роля при мобилизирането на тълпите. Само часове след нападението с нож миналата неделя, футболни хулигани с връзки в неонацистките среди, публикуваха призив в мрежата:

„Нека им покажем заедно, който има думата в този град“.

Скоро започната да се разпространяват слухове. Жертвата защитавала жена, която била нападната от убиеца. Втора жертва била починала в болница. Нито един от тези слухове не се оказа верен. Но само в рамките на няколко часа, около 800 протестиращи бяха вече по улиците, превъзхождайки полицията 10 към 1.

„Алтернатива за Германия“ реагира бързо.

„Когато държавата не може повече да защитава своите граждани, гражданите излизат по улиците и защитават себе си – написа в „Туитър“ Маркус Фронмайер, депутат от партията – Днес е отговорност на гражданите да спрат миграцията на ножовете.“

В понеделник броят на протестиращите се увеличи десетократно, отново хващайки полицията неподготвена и отново протестите бяха централна новина в националните медии със сцените на насилие от улицата. Друг митинг в четвъртък бе в доста по-малки мащаби, и като цяло по-спокоен, след като местната полиция бе подсилена с федерални подразделения.

Масовата мобилизация подчертава нарастващите опасения от нови завоевания на екстремистите, които в продължение на много години бяха подценявани – според някои съвсем съзнателно – и пренебрегвани от германските власти. Чувството на несигурност бе доста осезателно тази седмица в кварталите и общностите на Кемниц.

На мястото на убийството в неделя, намиращо се само на пресечка от сградата на кметството, 61-годишният Волфганг Гросер и неговата съпруга Сабине, палят свещичка. Те са познавали жертвата. Той е бил приятел на техния син, и веднъж им е помагал при преместването на покъщнината на ново място.

„Той не заслужаваше това – заяви Волфганг – Той беше възможно най-доброто човешко същество, не се чувстваме сигурни в собствения си град“, допълва той, докато случайни минувачи поклащат глави в съгласие.

„Никой не си прави труда да вика полицията. Те са напълно безпомощни и не идват. Така че какъв е смисълът?“, допълва Волфганг.

Това е и усещането, споделяно от бежанците в Кемниц. Махмуд, 19-годишен сириец, който отказва да каже фамилията си, защото се страхува, че може да стане обект на насилие от крайнодесни активисти, заяви, че преследването на чужденци по улиците на Кемниц от последните дни „не е нещо необичайно“.

„Бил съм преследван, както и мои приятели – казва той – Веднъж извикахме полицията, но нищо не се случи. Затова следващият път така и не си направихме труда да се оплачем.”

Някои обвиняват властите в изтичане на поверителна информация за заподозрените, която е била предадена на крайнодесните. Във вторник през нощта заповедта за ареста на единия от заподозрените за убийството е била публикувана онлайн от три крайнодесни групи. В нея са били посочени пълните имена на заподозрените, жертвата, свидетелите и дори името на съдията, който я е издал.

В четвъртък надзирател призна, че е изпратил заповедта на движението „За Кемниц“, и бе отстранен от работа. След първите изблици на насилие миналата неделя, бежански организации призоваха мигрантите да не напускат домовете си.

Chemnitz_protests

Г-н Нахлави заяви, че се е вслушал в призива. Един от неговите съседи обаче – българин, не го направил. Той седял в кафене в града със своето семейство в неделя следобед, когато внезапно бил прободен с нож в гърба. Полицията се намесила незабавно. Въпреки това г-н Нахлави се притеснява. Когато избягал от войната в Сирия през 2015 година, той взел съпругата и двете си малки деца в Германия, където било по-сигурно. Или поне така си мислел.

„Отново се тревожа за семейството си“, заявява той.

 

 

заб.: Заглавието е на Debati.bg

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!