На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България. Това е първата нова конституция, приета в страна от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. С нея се отменя Конституцията на Народна република България, приета на 18 май 1971 г.
Гласуването и подписването на Конституцията на Република България от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. е резултат от едногодишна работа, започнала на 10 юли 1990 г. На последното пленарно заседание председателят на Комисията за изработване на проект за Конституция Гиньо Ганев изнася доклад, в който обобщава смисъла на новия върховен закон с думите: „Тази Конституция не е съвършена, но тя е истинска! Тя ще бъде подложена на проверката на самия живот и на гражданите в тази страна.“ След това народните представители пристъпват към поименно гласуване и саморъчно подписване на оригинала. Всеки депутат се подписва в специален регистър, след което подписът му става неразделна част от приетата Конституция, четем на официалния сайт на Народното събрание на Република България.
Процедурата завършва с подписите на 309 народни представители, а впоследствие към тях се присъединяват още четирима депутати. Под документа не полагат подпис общо 87 народни представители, сред които 37 представители на радикалното крило на Съюза на демократичните сили (СДС), депутатите от Движението за права и свободи (ДПС), както и отделни представители на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“ (БЗНС „Никола Петков“) и независими народни представители.
Съгласно новия върховен закон България е република с парламентарно управление. Въвежда се институцията на президента, който се подпомага в работата си от вицепрезидент. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. Народното събрание, което се състои от 240 народни представители, избирани за срок от четири години, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Съдебната власт е независима и защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Създава се Конституционен съд, който следи за спазването на Конституцията.
