В приказките принцовете и принцесите са неземно красиви и богати. Повечето управляват в мир и спокойствие. Но само в приказките. В истинския живот нещата не стоят по този начин. Историята на испанския крал Карлос II е истинското доказателство как алчността и жаждата за власт могат да доведат до сериозни усложнения в животите на много хора.
КРАЛ КАРЛОС II
Испанският крал Карлос бил последният от династията на испанските Хабсбурги и слава Богу, пише сайтът „All that is interesting”.
Той бил изключително грозен, благодарение на усилията на семейството му да запази кралската кръв чиста.
Карлос бил роден на 6 ноември 1661г. и станал крал едва на 4-годишна възраст (1665г.) Майка му управлявала като регент 10 години, докато Карлос не станал тийнейджър.
Карлос бил роден в семейството на Хапсбургите, които се стремели да контролират целия континент.
Династията произлиза от Австрия, но искала да управлява и Франция. Хабсбурги управлявали Холандия, Белгия и части от Германия.
За съжаление Карлос II бил толкова грозен, деформиран и интелектуално изостанал да управлява Испания, камо ли околните държави.
Причината за това – 16 години кръвосмешение.
ЧИСТА КРЪВ
Хабсбургите били толкова вглъбени в идеята да задържат властта (и успели за няколко века), че често се женели помежду си, за да запазят кралската кръв чиста. Майката на Карлос II била племенница на баща му.
Бабата на принца била и негова леля.
Но историята става още по-ужасна.
Най-забелязващата се черта на Карлос II била челюстта му, известна като челюстта на Хабсбург.
Кралят не можел да дъвче храната си, защото долните и горните му зъби не се събирали. Езикът на Карлос бил толкова голям, че едва говорел. Не му било позволено да ходи, докато не станал зрял мъж. Семейството му се не грижело за неговото образование. Карлос бил неграмотен и напълно зависим от хората около него.
БРАКЪТ МУ
Бракът му с първата му жена Мари Луис от Орлиънс (втората племенница на Карлос) бил уреден. Френският посланик писал до испанския съд през 1679г., че Мари не иска да има нищо общо с грозния крал.
Посланикът написал:
„Католическият крал е толкова грозен, че плаши годеницата си.”
И бил 100% прав.
Карлос II едва можел да се движи, защото краката му не можели да издържат тежестта на тялото му, затова често и падал. Мари починала през 1689г. без да роди наследник на испанския крал.
Монархът изпаднал в тежка депресия след смъртта на жена си. Между другото това състояние било често срещано в рода му, както и подаграта и епилепсията.
Съветниците на краля му предложили да се ожени повторно.
Втората му съпруга била Мари-Ан. Родители й имали 23 деца.
Но и тя не успяла да го дари с наследник, защото кралят бил импотентен.
Учените днес предполагат, че той е страдал от две сериозни заболявания – хормонален дефицит, което го направило нисък, импотентен и слаб. Другото – дистална бъбречна тубулна ацидоза – състояние, белязано от кръв в урината, слаби мускули и с необичайно голяма глава в сравнение с останалата част от тялото.
Карлос II починал на 39 години. Това, че нямал наследник, довело до 12-годишна война в Европа, след която Хабсбургите се оттеглили от властта.
