България не са само слънчевите плажове и красивите зимни курорти. Има данни, че по българските земи са живели хора още от преди 9 000 години.
Българската територия буквално е пълна с археологически обекти от всякакви епохи. Във всеки регион в страната, ако започнете да копаете, вероятно бихте открили много артефакти, които да разкажат историята на една от много цивилизации, обитавали тези земи през годините.
„В България винаги е имало иманярство. Но „старите” иманяри са нанесли непоправими щети. Те са решавали къде да копаят, въз основа на местните легенди, или просто са намирали нещо, докато са прекопавали нивите си. Всичко се промени, когато се появиха металотърсачите, около 90-те години на миналия век”, казва археологът Венцислав Гергов.
НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА
- ВАРНЕНСКИЯТ НЕКРОПОЛ
На половин километър от Варненското езеро и на около 4 км. центъра на Варна се намира един от ключовите археологически обекти в световната праистория. На място е открито най-старото златно съкровище в света, датиращо от 4 600 г. пр. Хе.
То било намерено случайно през октомври 1972г. от багериста Райчо Маринов.
3 000-годишните златни артефакти тежали около 6 килограма. Гроб 43 съдържал повече злато, отколкото било открито в останалия свят за тази епоха.
- ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
Неговото откриване също било случайност. На 8 декември 1949г. тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови, които работили заедно в района на фабриката за плочки „Мерул” в близост до жп гарата на град Панагюрище, случайно попаднали на находката.
По онова време, Панагюрското съкровище било считано за „най-богатото съкровище, което било открито в Европа след Втората световна война”.
То се състои от 9 24-каратови златни части – една фиала и осем ритона и тежи над 6 кг. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е било използвано за религиозни церемонии.
В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
- РОГОЗЕНСКО СЪКРОВИЩЕ
Както и предходните, неговото откриване било дело на случайността. През юли 1985г. тракторист копаел в градината си в село Рогозен.
Съкровището се състои от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени – общо 20 кг.
Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.
- ВЪЛЧИТРЪНСКО СЪКРОВИЩЕ
Открито е на 28 декември 1924г. от двама братя, които работили на лозето си, в близост до село Вълчитрън, на 22 км. от Плевен.
Съкровището се състои от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15%, с естествени примеси от сребро 9,7%, мед 1,74% и желязо – 0,4%. Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали).
- ЛУКОВИТСКО СЪКРОВИЩЕ
Открито е през 1953г. в близост до гр. Луковит, Ловешка област. Изровено е случайно в района на Луковит от местен орач през 1953 г., допълнено е през 1955 и 1968 г.
Луковитското съкровище датира от 4 век пр. Хр. и направено от различни майстори.
Състои се от 15 сребърни съда – 6 чаши, 5 фиали и 4 кани.
Включва още и 3 непълни гарнитури от конски амуниции – миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, 3 юзди и 3 железни топки. Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове и различни сцени – конник, тъпчещ лъв, и лъв, нападащ елен. Разграничават се няколко стилови, сюжетни и композиционни направления в изработката им. Върху чаша са изобразени 2 реда от по 8 женски бюста, а на шийката на каничка е изобразен лабрис.
