Най-стряскащите разсекретени тайни: Проектът „Старгейт“

„Старгейт“ /звездна порта – англ./ е един от многото проекти в САЩ, предназначени да изследват дали медиумите могат да бъдат използвани за военни цели. Постепенно ЦРУ, Военното разузнаване и други правителствени агенции признали за наличие на „известен слаб интерес“ към телекинезата, телепатията и особено пророкуването в продължение на 23 години /от 1972 до 1995/.

Към официалния край на проекта ЦРУ заключава, че екстрасенсите нямат военна стойност, но това не означава, че наличието на способностите им е било опровергано, дори напротив. Всичко, което формулировката означава е, че паранормалните способности са твърде неконвенционални, за да бъдат впрегнати във военни или разузнавателни операции.

Всъщност проучванията силно подкрепили реалността на съществуването на екстрасензорни феномени и убедили в това много от замесените изследователи. От описания на скрити обекти в детайли и на вътрешността на вражески бази до шпиониране през пространството и времето – наблюденията на медиумите от дистанция били често изненадващо точни. Двама от тях дори детайлно описали външния вид на Юпитер, като независимо един от друг обрисували едни и същи гъсти облаци от подвижен газ и „ужасяващи ветрове“ – всичко това много преди „Пайъниър-10“ да изпрати снимките на планетата при прелитането си край нея през 1973 година.

Тази точност прави някои други наблюдения /за съжаление невъзможни за потвърждаване в наше време/ на екстрасенсите още по-интригуващи. През 1984 година, например, един от тях – Джо Макмонигъл – описа повърхността на Марс каквато е било около 1 000 000 години пр. н. е. Във виденията му има огромни пирамиди и други структури във време на геологични катаклизми – жестоки прашни бури, климатични изменения и замиране на организирания живот. Първоначално той видял само „сянка“ или неясно възприятие за живи същества, чието съществуване е прекратено. Колкото медиумът се връщал назад към по-ранни времена, образите на съществата се изяснявали – те били високи, слаби и облечени в леки, прилепнали дрехи, направени от материя, подобна на коприна.

Изследователят, който инструктирал Макмонигъл, му е дал и серия от координати, които да изследва и да каже какво е видял. Това се оказали прилични на леговища пещери, огромен обелиск, светлоотразяващи квадрати, канали, изсечени в долините, и подслони за хибернация. Макмонигъл също така бил накаран да контактува с едно от съществата и да го пита какво се случва.

„Те са древни хора – предал екстрасенсът – те… умират … търсят… начин да оцелеят и просто не могат“.

Според съществото, което смятало астралната форма на медиума за халюцинация, те чакали връщането на някакъв вид разузнавателен кораб, изпратен да намери друга обитаема планета, на която да се преместят.

Когато медиумът насочил вниманието си към това накъде е пратен разузнавателният кораб, съществото описало „много побъркано място с вулкани, газови джобове и странни растения“.

Разбира се, лесно е да отхвърлим тези непроверими сведения като обикновена фантазия, или поне щеше да бъде, ако не съществуваше една важна подробност:  на Макмонигън не му е било казвано да се насочи към Марс. Целта и времевият период /“Планета: Марс. Търсен времеви период: 1 млн. години преди Христос“/ били записани на малка картичка в запечатан плик, останал неотворен до завършване на сесията.

Медиумът по-късно казал пред журналисти, че е смятал, че вижда Земята, и бил много объркан от видяното. Всъщност, ако бе видял истинската цел предварително, той вероятно щеше са откаже да я „прегледа“, както направил, когато бил помолен да изследва ментално НЛО.

Очевидно заради него непроверимите обекти на наблюдение са класифицирани като безполезни за целите на проекта „Старгейт“. Що се отнася до точните координати и интереса към праисторическия Марс, обясненията дошли от анонимен служител в армията: сесията била поискана от въпросния човек и изненадала медиума, който си дремвал в „тъмната кутия“ – изолираната стая на института „Монро“ във Вирджиния.