Изтекоха два календарни месеца от 24 февруари, когато Русия нападна Украйна. А как само се надпреварваха руските и нашистките пропагандони у нас да пророкуват, че “втората най-силна армия на света” ще смаже 22-та в тази класация само за два дни!
Не искам да обиждам уважаемата аудитория с обобщение на известните факти за руския военен на терен, а също пропаганден и имиджов провал пред целия свят. Няма нужда да копирам украинския президент Зеленски, който припомни на 48 -мия ден от руското нашествие, че в Русия и по света очакваха то да приключи за 48 часа.
Днес вече преобладава мнението на анализтори и световни лидери, че Украйна не само е спечелила отдавна войната на моралния фронт, но и че може да постигне същото и във военно отношение. Големият руски побойник продължава да си вярва, че това е невъзможно. Най-тъпата му лъжа е свързана с позоваването на историята и самозалъгването за “несъкрушимата” руска мощ, вадейки избирателно пред строя като нагледни примери победените Наполеон и Хитлер.
В Москва вече хленчат, че целият свят воюва срещу Русия. Това било същото, както през тяхната Велика отечествена война, както наричат отрязъка от Втората световна, стоварил се върху СССР през юни 1941-ва след като Москва храни две години с огромни количества суровини и материали германската военна машина, за да гази Европа и Северна Африка.
Историческата истина е, руската военна мощ е била съкрушавана многократно. Да припомня с няколко примера, някои от които са унизителни за империята, търпяла поражения от военни “джуджета”.
Такъв е случаят с Първата чеченска война 1996-1998 година, която на практика доведе до признаването на чеченската независимост от Москва. Трябваше да дойде на власт Путлер, да организира избиването на руски граждани в жилищни сгради в Русия и да го припише на чеченците, за да смаже с брутални обстрели и бомбардировки микроскопичната вътрешна територия през 2000-2001 г. и да я превърне в покорен васал. Възходът на джуджето от Кремъл започна с победата му над джуджето Чечня. Голям “подвиг”, няма що.
Преди това обаче “нескрушимата” съветска армия се бори да покори и подчини 10 години Афганистан. Провалът й стана сред основните фактори, ускорили разпада на СССР.
Сред по-малко известните по света и у нас руски военни провали, но с огромно значение за усмиряването на замислената от руските болшевики “световна революция”, е военния разгром, който младата полска държава нанася на руските орди в съветско-полската война 1919-1921 г. Болшевишка Русия се принуждава да признае в Рига независимостта на Полша и да й изплати репарации от 30 милиона златни рубли в брой,както и да предостави имущество за още 18 милиона златни рубли. Договорът изисква също Русия да върне всички трофеи, научни и културни ценности, заграбени откакто руската империя окупира Полша и я превръща в своя провинция през 1772 година.
Ами Първата световна война (1914-1918) година?
Бресткият договор от 3 март 1918 г. , в който България е сред победителите на Русия ( и се превръща в първата държава, признала независимостта на Украйна) отнема от Русия 780 000 кв.клм. площ, населени от 76 милиона души. Тези територии са представлявали 27 на сто от обработваемите земеделски земи. Там са с намирали 26 % от железопътните линии, 33 на сто от текстилната промишленост, 73 на сто от производството на желязо и стомана, 89 процента от добива на каменни въглища и 90 % от производството на захар.
Ленин се е съгласил на всичко това само за да спре още по-голямо руско военно поражение. Съгласил се е да бъде демобилизирана армията, Балтийският флот да напусне базите във Финландия и Прибалтика, а Черноморският е предаден на победителите.
Русия е била принудена да плати 6 милиарда марки на Германия и още 500 милиона златни Руби за загубите на Германия от безчинствата на болшевишката революция. Болшевишкото правителство капитулира и на пропагандния фронт: поема задължението да прекрати болшевишката пропаганда на територията на държавите победителки в държавите, създадени от тях.
Да се върнем още малко назад – към войната на Русия с Япония от 1905 година, която Русия не просто губи, но заедно с нея срива и престижа си на голяма военна сила. По договора в Портсмут Русия признава Корея за японска сфера на влияние, преотстъпва на Япония правата за аренда над Порт Артур и Далний и .т.н. ( включително преотстъпвайки на Япония полуостров Сахалин и всичко острови около него по 50-тия паралел).
Най-близко като аналогия поради самият факт, че става дума за Крим, е поражението на Русия в Кримската война 1853—1856 г. Принудена е да сключи в Париж мир, според който няма право да поддържа флот и “арсенали” ( бази, казано на днешен език) в Черно море и региона. Русия губи част от Бесарабия, присъединена към Молдова и протектората си над Молдова и Влахия като покровител на християните там ( извоюван по договора с османците от Кючук Кайнарджа през 1774 година).
Като стана дума по-горе за руската победа над Наполеон, трябва да се помни все пак руската капитулация пред него след войната от 1806-1807 г., довела до подписването на Тилзитския мир. Русия поема за задължението да подпомага Франция във всяко отношение и да не пречи на нейните завоевания. Именно неспазването на това задължение от страна на император Александър I е поводът Наполеон да нахлуе в руските простори през 1812 г.
Има и още една война, спечелена накрая от Русия ( СССР), която напомня пряко на забуксувалата в Украйна руска агресия. Нападението на огромната Червена армия срещу малката и практически лишена от тежки оръжия Финландия през зимата на 1939 година се натъква на героична и ефективна всенародна война срещу нашествениците, която напомня много на украинската съпротива. Шепата финландци отбиват повече от два месеца съветски орди на терена на успешната си партизанска тактика, но в крайна сметка нямат шанс да победят без външна подкрепа.
Украйна обаче е най-голямата по територия европейска държава, разполага с все по-силни въоръжения и с финландска мотивация на армията и народа си, подкрепен от най-могъщите във военно, индустриално, финансово и технологично отношение държави в света в диапазона от Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, до евроатлантическия алианс от двете страни на океана.
И Русия се надява на победа?
Истината, че Путлер вече е бесен, а щеше вече да бъде и обесен, ако не беше ядрения му шантаж.
Коментарът е от блога на автора. Заглавието е на Дебати.бг.
