Както процъфтяват човешките цивилизации, така става и с инфекциозната болест. Голям брой хора, живеещи в непосредствена близост един до друг и до животни, често с лоши санитарни условия и хранене, осигуриха плодородни полета за развитие на болести. Новите задгранични търговски пътища разпространяват новите зарази далеч и нашироко, създавайки първите глобални пандемии.
Ето как най-накрая са приключили най-смъртоносните пандемии в човешката история
1/ Юстиниановата чума – практически не е останал още кой да умре
Три от най-смъртоносните пандемии в записаната история са причинени от една бактерия, Yersinia pestis – фатална инфекция, известна иначе като чума.
Чумата на Юстиниан пристига в Константинопол, столицата на Византийската империя, през 541 г. пр.н.е. Пренесена е през Средиземно море от Египет, наскоро завладяна земя, отдала почит на император Юстиниан в зърно. Носещи чума бълхи са прескочили в козината на черните плъхове, които щъкали по зърното.
Чумата опустошила Константинопол и се разпространила като пожар в Европа, Азия, Северна Африка и Арабия, като убила около 30 до 50 милиона души.
„Хората нямаха реално разбиране за това как да се борят с нея, освен да се опитват да избегнат болни хора – казва Томас Мокайтис, професор по история в университета DePaul – Що се отнася до това как е приключила чумата, най-доброто предположение е, че по-голямата част от хората в пандемия оцеляват както могат, а тези, които остават накрая, имат имунитет.“
2/ Черната смърт – изнамиране на карантината
Чумата никога не изчезва и когато се върнала 800 години по-късно, тя убивала ужасяващо. Черната смърт, която ударила Европа през 1347 г., отнела стряскащите 75 – 200 милиона живота само за четири години.
„Що се отнася до това как да се спре болестта, хората все още нямали научно разбиране за заразяване – казва Мокайтис – но те знаели, че това има нещо общо с близостта. Ето защо напредничави служители в контролирания от Венеция пристанищен град Рагуза решили да държат новопристигналите моряци в изолация, докато не могат да докажат, че не са болни.“
Отначало моряци са били държани на техните кораби в продължение на 30 дни, които са станали известни във венецианския закон като „трентино“. С течение на времето венецианците увеличават принудителната изолация до 40 дни или „карантино“, оттук и произходът на думата „карантина“ и началото на практиката й в западния свят.
„Това определено имало ефект“, казва Мокаитис.
3/ Великата чума в Лондон – изолация на болните
Лондон така и не успя да полечи „почивка“ след Черната смърт. Чумата възниква приблизително на всеки 20 години от 1348 до 1665 — 40 огнища за 300 години. И с всяка нова епидемия от чума, 20 процента от мъжете, жените и децата, живеещи в британската столица, са убити.
В началото на 1500-те години Англия налага първите закони за разделяне и изолиране на болните. Домовете, поразени от чума, бяха белязани с бала сено, нанизана на стълб отвън. Ако имате заразени членовете на семейството, трябваше да носите бял прът, когато излизате на публично място. Считало се, че котките и кучетата пренасят болестта, така че имало клане на едро на стотици хиляди животни.
Голямата чума от 1665 г. е последната и една от най-лошите от вековните огнища, убила 100 000 лондончани само за седем месеца. Всички обществени забавления са забранени и жертвите били насилствено затворени в домовете си, за да се предотврати разпространението на болестта. Червени кръстове са нарисувани на вратите им заедно с молба за прошка:
„Господи, смили се над нас“.
Колкото и жестоко да било да затворят болните в домовете си и да погребват мъртвите в масови гробове, може би това било и единственият начин да се сложи край на последната голяма чума.
4/ Едра шарка – европейската болест, която опустоши Новия свят
Едрата шарка е била ендемична /характерна за региона/ за Европа, Азия и Арабия в продължение на векове – постоянна заплаха, която убива трима от десет души, които заразява, а останалите остават с белези. Но смъртността в Стария свят бледнее в сравнение с опустошенията на местните популации в Новия свят, когато вирусът от едра шарка пристигнал през 15 век с първите европейски изследователи.
Коренното население на съвременните Мексико и Съединените щати е имало нулев естествен имунитет срещу едра шарка и вирусът е покосил десетки милиони.
„Не е имало избиване в човешката история, което да съответства на случилото се в Америка – 90 до 95 процента от коренното население се е затрило в продължение на един век – казва Мокайтис – Мексико се обезлюдява от 11 милиона души преди завладяването до един милион.“
Векове по-късно едра шарка се превърна в първата вирусна епидемия, приключила с ваксина. В края на 18-и век британски лекар на име Едуард Дженър открива, че млекопитаещите, заразени с по-мек вирус, наречен кравешка шарка, изглеждат имунизирани срещу едра шарка. Дженър става известен, като инокулира 9-годишния син на градинаря си с кравешка шарка и след това го изложил на вируса на едра шарка без вредно действие.
„Унищожението на едрата шарка, най-страшната напаст за човешкия вид, трябва да бъде крайният резултат от тази практика“, пише Дженър през 1801 г.
И беше прав. Това отне близо два века, но през 1980 г. Световната здравна организация обяви, че едра шарка е напълно изкоренена от лицето на Земята.
5/ Холера – победа за изследователите в областта на общественото здравеопазване
В началото и средата на 19 век холерата премина през Англия, убивайки десетки хиляди. Преобладаващата научна теория за деня казва, че болестта се е разпространила от неприятен въздух, известен като „миазма“. Но британски лекар на име Джон Сноу подозира, че мистериозната болест, която убива жертвите си в рамките на дни от появата на първите симптоми, дебне в лондонската питейна вода.
Сноу действал като научен Шерлок Холмс, проучвайки болничните записи и моргата, за да проследи точните места на смъртоносни огнища. Той създал географска карта на смъртни случаи от холера за 10-дневен период и открил струпване от 500 инфекции с фатален край около помпата на „Broad Street“ – популярен градски кладенец за питейна вода.
„Веднага след като се запознах със ситуацията и степента на това разрушаване на холерата, подозирах известно замърсяване на водата на често посещаваната улична помпа в Броуд Стрийт“, пише Сноу.
С упорито усилие Сноу убедил местните служители да премахнат дръжката на помпата на кладенеца, което го прави неизползваем, и подобно на магия инфекциите пресъхнали. Работата на Сноу не излекува холерата за една нощ, но в крайна сметка доведе до глобални усилия за подобряване на градската канализация и защита на питейната вода от замърсяване.
Въпреки че холерата до голяма степен е ликвидирана в развитите страни, тя все още е постоянен убиец в страните от Третия свят, при липсващи адекватно пречистване на отпадъчните води и достъп до чиста питейна вода.
6/ Испанския грип – странните жертви
Между 1918 и 1920 г. опасно смъртоносно огнище на грип се разпръсна по целия свят, заразявайки над една трета от населението на света и слагайки край на живота на 20 – 50 милиона души. От 500 милиона души, заразени през пандемията през 1918 г., смъртността се оценява на 10% до 20%, като смъртността е до 25 милиона само през първите 25 седмици.
Това, което отличи пандемията от грип през 1918 г. от други огнища на грип, бяха жертвите. Грипът винаги преди това е убивал само непълнолетни и възрастни или вече отслабени пациенти, той е започнал да удря издръжливи и напълно здрави млади хора, като подминава децата и тези с по-слаба имунна система и ги оставя живи.
