В столицата на Перу Лима живее Мария Анхелика Рамос, която спокойно може да кандидатства за Книгата на рекордите на Гинес. Тя е на 92 години и е треньор по футбол.

Въпреки възрастта си Мария не е забравила своята цел и признанието си. Тя иска да превърне младите футболисти от квартала си в пълноправни състезатели. През треньорската си кариера е помагала на много деца. Над 1000 са тези тренирали под нейно ръководство . Езикът й е остър, дисциплината по време на заниманията е строга, но това помага на хлапетата израснали в един от най-бедните райони на перуанската столица. Тук социалният успех е сложен преди спортния, но битката на терена е за всяка топка и за всеки сантиметър. Победата носи радост, а в тренировъчния процес се калява физиката и психиката.

„Тя е настина много добра жена. Като наша втора майка е. Когато тренираме и вече сме много изморени ни мотивира като ни казва, че всичко, което правим е за наше добро. Учи ни да бъдем силни, да обичаме футбола и да даваме най-доброто от себе си постоянно”, казва Луис Игнасио Марин, който тренира при нея.

Мария Анхелика Рамос тренира децата вече близо половин век. Всичко при нея е ентусиазъм и любов към футбола. Тя няма нужните треньорски квалификации, тренировките не са професионални, играчите дори нямат еднакви екипи, но това не пречи на никого. Всички се забавляват и показват привързаност към Старата дама.

А кой знае може би скоро Лима и Перу ще имат своята звезда научена на футбол от Мария.

„Тук съм повече от 40 години, но още когато живеех в Баранко вече водех отбор. Оставих го и се преместих тук. Можете да си представите вече колко време тренирам децата без какъвто и да било вид награда, без заплата. За мен най-ценното е, че помагам на децата. Имала съм футболисти с различни проблеми. Имаше едно дете, което беше глухо, друго не можеше дори да ходи, а сега вече има приятелка”, споделя Мария.

Извън игрището животът й е самотен и еднообразен.

„Живея сама, нямам семейство, нямам деца, нямам никого. Това не ми липсваше преди, но сега, когато вече съм на преклонна възраст и имам много болежки имам нужда някой да бъде до мен”, разказва Мария Анхелика Рамос.

С нея в момента са повече от 50 млади футболисти от Лима.

„Ще продължа да тренирам децата до тогава до като Бог го иска от мен. Понякога имам усещането, че ще умра по време на някой футболен мач”, казва тя.

През годините е спечелила много трофеи. Притежава голяма колекция от купи. Спечелила е уважението и на футболната общественсто в Перу, защото чрез работата си популяризира спорта сред подрастващите, помага им да се изградят и като личности, а Мария Анхелика Рамос не мисли да спира до тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!