Няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти. Това каза главният прокурор Сотир Цацаров по време на дебатите по доклада на Националното бюро за контрола на СРС за 2016г.
„Не чух отговора на два въпроса. Подслушване на журналисти? Не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти. Не. Това, че се намираме в условията на открито заседание съвсем не е оправдание да кажем, че такова може да има”, коментира Цацаров.
Според него, твърденията, че 10% от всички СРС-та касаят журналисти, политици и магистрати са дълбоко неверни.
„Защо са най-голям брой разрешенията за използване на СРС в Специализирания съд? Защото той издава разрешение за подслушване на организирани престъпни групи, а една група е минимум от трима души”, поясни Цацаров.
От парламентарната трибуна, ръководителят на Националното бюро за контрол над СРС-та Бойко Рашков заяви, че има сериозни проблеми в прилагането на специални разузнавателни средства.
„Ако тези въпроси не бъдат поставени сега – в края на мандата на ръководството на Националното бюро за контрол над тях – те няма да бъдат поставени никога”, каза Рашков.
Пред депутатите той изложи много проблеми, сред които това, че 2008 година България е била осъдена от Европейския съд за правата на човека заради прекомерна употреба на СРС. Тъкмо дейността на ръководената от него служба е допринесла да се промени тази опасна тенденция, подчерта Рашков.
„Смятам, че бяха възпрени, в известна степен, не на сто процента, онези, които имат склонност, имат такива, бих казал, тоталитарни нагласи да наблюдават хората за щяло и нещяло, казвам го съвсем отговорно”, каза още ръководителят на Националното бюро за контрол над СРС-та.
Според него, законовите промени, даващи повече правомощия на Специализирания наказателен съд, също носят проблеми, вместо да ги решават.
„С огромен брой дела, делата им стоят по коридорите. На практика даваме аргумент на колегите от Специализирания съд да кажат, че обемът е огромен и може да допусната някъде грешка”, добави Рашков.
Според него, има проблеми между взаимодействието на Бюрото и ДАНС.
В исканията до съда за използване на СРС, по думите му, висяло невежество. И още един проблем:
„До 2013-а, когато бяха абсолютно секретни веществени доказателствени средства, и след този период в нашата страна са унищожавани веществени доказателствени средства, включително, подчертавам, със секретен характер”.
Бойко Рашков каза още, че Бюрото не може да гарантира на 100-процента на гражданите, че може да направи пълна проверка, дали са били подслушвани или не.
След неговото изказване председателстващият заседанието Явор Нотев прекъсна заседанието и даде почивка.
По-рано днес стана ясно, че към петима български граждани неправомерно са били приложени специални разузнавателни средства през миналата година, за което са били уведомени. Това е записано в доклада на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС), обсъден от депутатите.
От доклада става ясно, че най-активно в исканията за използване на СРС остава МВР – 56% от общия брой. За сметка на това близо два пъти са намалели исканията от страна на ДАНС.
Най-често специални разузнавателни средства се използват, когато се разследват случаи на участие в организирана престъпна група или в наркотрафик.
Малко по-рано, мнозинството в парламента отхвърли искането на БСП, обсъждането на доклада да бъде закрито.
От опозицията заподозряха, че това се прави, за да не получат народните представители конкретни отговори. Въпреки това соцдепутатите Славчо Велков и Александър Симов поискаха шефът на Националното бюро Бойко Рашков да каже има ли данни за незаконно подслушване на политици и журналисти.
Главният прокурор, председателят на ДАНС и министърът на вътрешните работи се явиха в парламента, за да отговарят на въпроси на депутатите.
