В сряда ще бъде свикан новия парламент на България за четвърти път в рамките на последните две години. Както и политолозите да формулират честите избори, те отвсякъде приличат на политическа криза.
Разбира се, България не е уникална в това отношение. Редица европейски страни, начело с Италия, имат подобни проблеми.
Интересното е, че всички у нас – и журналистите, и социолозите, и пишещите в социалните мрежи обвиняват за това политиците, а истината е, че избирателите за пореден път поставиха пред тях невъзможна за решаване задача по съставяне на правителство.
Ако си представим за момент, че от Продължаваме промяната и Демократична България подкрепят правителство, предложено от ГЕРБ, тогава вкупом и медии, и граждани (които впрочем сега настояват за някакво евроатлантическо правителство), ще нападнат двете политически формации, че са капитулирали пред ГЕРБ и са се предали в борбата с корупцията и задкулисното управление на държавата, продължило повече от 10 години.
Ако Продължаваме промяната и Демократична България не приемат такова правителство, отново ще бъдат обвинени от същите хора, че нямат национално отговорна позиция. Така че избирателите са ги поставили в незавидното положение да бъдат ругани, както и да постъпят.
Ако приемем следващата хипотеза, че в името на своите евроатлантически ценности (които подлежат на сериозна дискусия) ГЕРБ подкрепи правителство на Продължаваме промяната и Демократична България, то тогава избирателите и функционерите на ГЕРБ също биха останали разочаровани. Последните месеци ГЕРБ без задръжки обвиняват политиците от Промяната във всякакви чудовищни престъпления, почти граничещи с яденето на малки деца за вечеря. При това положение и по-посредствените симпатизанти на ГЕРБ биха се запитали „ама ние лъгахме ли по време на кампанията или просто ни харесва да сме в компания на измамници и политически нищожества“. Тоест, и пред ГЕРБ, политическата дилема е трудно решима. Тук няма да им помогне дори продължаващата вече десетина години тайна извънбрачна връзка с ДПС.
Разбира се в тези сметки никой не слага Възраждане, понеже е срамно да бъдеш съюзник с тях.
Логично е, да си зададем въпроса защо и на последните избори ние българите не направихме ясен избор в полза на Бойко Борисов и неговото 10-годишно управление, или в полза на Промяната и на реформирането на модела Борисов. Защото на последните избори трябваше да избираме не между Русия и Европа, както мечтаеше политикът с име на дребни руски монети, а между модела на Борисов и модела на Промяната.
Видя се, че българските избиратели нямат ясен и категоричен отговор на този въпрос. Видно е, че почти по равно се разпределят гласовете за статуквото, олицетворявано от ГЕРБ и ДПС от една страна, и за партиите на Промяната от друга страна. При това положение политиците практически няма какво да направят в сряда след звука на парламентарния гонг. Никой от тях няма верен ход и всички ще бъдат обвинени от гражданите в безотговорност и безпринципност. Но фактически виновни за това ще бъдат не политиците, а избирателите. Ако тяхната обич към Бойко Борисов беше малко по-категорична, той можеше да ни управлява и идните 10 години. Или обратното – ако любовта на избирателите към Промяната и европейските ценности беше малко по-изразителна, можеше България да стане и по-модерна европейска страна. Но българските избиратели не направиха избор нито в едната, нито в другата посока.
Всъщност българските избиратели не направиха този избор и на миналите парламентарни избори. Тогава първа политическа сила беше Продължаваме промяната, а не ГЕРБ, но преимуществото на депутатите на Продължаваме промяната беше толкова незначително, че те фактически не успяха да направят, което бяха обещали до край и в крайна сметка не успяха да завършат мандата си , а управляваха само шест месеца.
Тази нерешителност на българските избиратели се наблюдава не само през последните 2, а през последните 32 години след падането на Комунизма, от когато изобщо имаме свободни избори. Вече повече от 30 години правим ту крачка напред, ту крачка назад, хем обичаме Европа, хем избираме бивши комунисти да ни управляват. И така Прехода продължава вечно.
Няма защо да се чудим, виновни сме си самите ние.
Още актуални коментари – четете тук
