Не се разболявайте в Гърция! Идиличните острови са препълнени с туристи, но здравната им система се пропуква. Този призив отправя американското политическо издание „Политико“, като дава примери със смъртни случаи, които са можели да бъдат предотвратени.
Смъртта на бременна тийнейджърка и нероденото ѝ дете са само два от най-малко деветте вероятно предотвратими смъртни случая в Гърция това лято поради хроничния недостиг на линейки и медицински персонал, още преди страната да бъде обхваната от бушуващите горски пожари.
Някои островни болници нямат постоянни общопрактикуващи лекари, като разчитат изцяло на цикъл от краткосрочни заместващи служители от континенталната част на страната, примамвани от по-високите заплати. Службите за бърза помощ са в още по-лошо състояние. На много от островите в Цикладите и Додеканезите едва една линейка е на разположение 24 часа в денонощието. Този проблем не е характерен само за островите. В Атина работят около 50 линейки, вместо необходимите 85-90, посочва изданието.
„Трябва да преработим услугата за бърза помощ из основи, тъй като има огромни пропуски в цялата страна“, коментира Гиоргос Матиопулос, президент на гръцката служба за спешна помощ (EKAV).
По-голямата част от здравните центрове на малките острови в Егейско море се
борят за оцеляване,
поради ограничения брой лекари, които дават чести дежурства.
Но дори когато държавата решава да наеме повече хора, опитите са неуспешни, тъй като персоналът отказва да се премести на островите, където разходите за живот стават непоносими в туристическия сезон. Това допълнително натоварва EKAV.
„Изпратихме няколко спешни екипи от вътрешността на страната на островите, за да покрием нуждите на сезона. Заради това колегите ни са принудени да съкратят летните си отпуски, но това очевидно са само временни решения“, казва още Матиопулос.
През юни 63-годишна жена на остров Кос умира в задната част на пикап, докато я прехвърлят в местната болница, след като припада, а единствената линейка на острова е заета с друг спешен случай.
11 души трябва да работят с 1 линейка 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Дни след този инцидент 19-годишна жена, бременна в осмия месец, умира в атинско предградие, докато чака повече от пет часа линейка, въпреки че е направила около 20 обаждания до „Бърза помощ“. Нероденото ѝ дете също умира.
Оттогава стават известни поне още шест случая на хора, починали в страната поради липса на медицинска помощ.
На остров Лесбос 78-годишна жена губи съзнание, докато плува. Парамедиците пристигнали два часа по-късно на мястото на инцидента, само за да установят, че сърцето ѝ е спряло.
В отговор на нарастващите критики след тези вероятно
предотвратими смъртни случаи
правителството изпрати пожарникари, военнослужещи и шофьори, за да подпомогне недостига на медицински персонал в туристическите райони.
EKAV и лекарите протестират срещу това решение, наричайки го „аматьорско търсене на бързи решения“. Те твърдят, че изпращането на необучен персонал в спешни ситуации може да се окаже опасно за пациентите, които се нуждаят от спешна помощ на мястото на инцидента.
Гръцкият парламент прие поправката за спешно изпращане на пожарникари и военен персонал на 27 юли, докато пожарникарите се бореха със силните горски пожари в цяла Гърция.
Правителството твърди, че този ход не е дългосрочен и не е устойчиво решение на проблема с недостига на медицински персонал, а цели да спаси човешки животи по време на активния туристически сезон.
Консервативният министър-председател Кириакос Мицотакис беше преизбран на 25 юни, като обеща
да реформира приоритетно националната здравна система.
Той обеща да наеме около 10 000 здравни работници, включително 800 шофьори на линейки и 250 парамедици на мотоциклети.
Но според Конфедерацията на служителите в държавните болници (POEDYN) това наемане само замества наскоро пенсионираните служители и не е достатъчно за подобряване на качеството на грижите. POEDYN твърди, че през последните две години и половина около 10 000 служители в здравеопазването са напуснали публичния сектор, а през 2023 г. се очаква да напуснат още 5 000.
Опозиционните партии остро критикуват правителството за това, че е оставило държавните болници в по-лошо състояние, отколкото преди пандемията, като твърдят, че основната цел е да се приватизират здравните услуги – нещо, което правителството отрича.
Проблемът обаче е по-сложен от липсата на финансиране – малко лекари или служители на бърза помощ искат да работят на островите.
Единствените двама общопрактикуващи лекари в болницата в Кос подадоха оставка през 2021 г. Сега болницата разчита на временен персонал, докато се опита да ги замени, но досега никой не е кандидатствал. Такъв е случаят и с педиатъра и рентгенолога.
Това е проблем, който тормози много селски райони в Европа – от отдалечените села във Франция до северните части на Швеция.
В края на юни
единственият кардиолог
в болницата в Кос протестира в двора на болницата, като издигна плакат с надпис:
„Достигнах предела на възможностите си, имам нужда от помощ.“ Той е работил 28 дни без прекъсване като единствен лекар в кардиологичната клиника на острова от май.
Прегарянето е другата основна причина, която се посочва в нарастващия списък с оставки на лекари по островите. Федерацията на асоциациите на болничните лекари (OENGE) заяви, че това „вече прераства в колапс на много болници в региона, а също и на болнични отделения в по-големите градове“.
„Такива неща са недопустими в един цивилизован свят, в една европейска държава, в една туристическа дестинация“, заяви кметът на Кос Теодосис Никитарас. „Необходими са постоянни назначения и дългосрочни решения“.
Още международни новини – четете тук
