Характерна особеност на българското общество е липсата на идея за йерархия. При нас е в сила егалитаризъм на самодостатъчни индивиди. Израстването нагоре е по същество нелегитимно. Ако някой е богат – значи е крадец. Ако някой е заел висока позиция – в каквото и да е – пробутали са го там, с късмет е станало. Иначе … знам го, нали ми е комшия, и сестра му познавам…
В продължение на дълги исторически периоди от време българите не са имали своя социална йерархия – или са управлявани от чужди народи и йерархии, или собствените им управници – политически и обществени елити – често са изтръгвани от корен и подменяни с нови – с „новодошли“ (с парвенюта), които започват да се учат на а-бе в процеса на пребиваване на власт.
Припомних си всичко това когато прочетох въздишките на един „политически лидер“ как Уганда щяла да „печата органи в Космоса“… И как българите нямали никакво уважение към него и други „новатори“ от партията му, които искали да пращат „македонски космонавт“ – явно с българска ракета носител… Защо губим така ценното историческо време за напредък на България в щедро заплатена от всички нас възможност интелектуални и морални примитиви да се преструват, че управляват държавата? Защо нямаме съзнанието за необходимост да издигаме и да възлагаме обществени надежди и очаквания на хора и групи, които са в състояние да направят нещо повече, отколкото да уплътнят собствените си джобове?
Екзотични особняци се добират до високи позиции в политическото управление навсякъде по света. Популисткия апел – обещание да бъдат разрешени всички проблеми с магическата пръчка на личната харизма – колкото и примитивна да е тя – работи по различно време в различни общества. Но това, което наблюдаваме в България през последните три години надминава всякаква мярка и инстинкт за самосъхранение. Пред очите ни се сменят поредни Народни събрания, в които странни хора се карат и „решават“ проблеми, които са въобразени, но не решават проблеми, от които зависи съществуването на българското общество и държава.
Тази безпомощност и екзотика на институционално поведение е изключително опасна. Тя ерозира убеждението на гражданите, че чрез институциите на демократичното представителство техните проблеми могат да намерят решение. Така се проправя пътя към това един от множеството неграмотници, добрали се до публичния микрофон да получи извънредна, безконтролна власт. И да започне да ни управлява, като „печата органи в Космоса“, подобно на сияйната Уганда. Недай Боже това да се случи… Не зная дали ще остане въобще някой, който „да загаси лампите“ и да затвори вратата…
Коментарът е поместен във фейсбук профила на политолога Огнян Минчев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ
Още актуални коментари – четете тук
