Карл фон Осиецки, носител на Нобеловата награда за мир през 1935, пише следното: „Една система може да бъде разрушена отвътре, ако разбереш как да използваш механизмите ѝ и да ги насочиш против самата нея“.
Историците са единодушни, че тъкмо такава е била и целта на Адолф Хитлер, чиито многократно огласени възгледи биха могли да се обобщят така: Ще използваме демократичните институции, за да постигнем целите си, ще се борим против системата отвътре, за да я съборим.
И още малко история, този път по-близка. Британският политик Найджъл Фараж, който представляваше страната си повече от 20 години в Европейския парламент, никога не е криел мнението си за един съюз, възнаградил го с щедра европейска заплата. Според него ЕС трябва да бъде не сдружение от европейски държави, а просто съюз за свободна търговия. Забележете: казва го не като свободен търговец, а именно като представител на една европейска държава във въпросния съюз.
„Възраждане“ и „екзистенциалната заплаха“
А сега – към България. Когато преди по-малко от година сградата на Европейската комисия в София беше омазана с червена боя, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов написа във Фейсбук с много удивителни, че това било „само началото“. А преди броени дни, на 16 април, в студиото на bTV Костадинов отчетливо формулира позицията си: „ЕС сега е превърнат в политическа организация и заплашва европейската цивилизация. Ние смятаме, че в настоящия момент е вреден.“
Нека да обобщим. Г-н Костадинов и неговата партия „Възраждане“ смятат ЕС за вредител, който паразитира върху европейската цивилизация. А знайно е, че вредителите се унищожават. Като начало ръкопляскаме на омазването на сградата, а след това предупреждение – изпращаме и свои депутати в омразния Европейски парламент, за да спомогнат отвътре за унищожаването на вредителя. Разбира се, г-н Костадинов не говори за „унищожаване“. На личния му сайт само се казва, че ЕС е „екзистенциална заплаха“, че е опасен за Европа и за българите и трябва да бъде „реформиран изцяло и категорично“. Същото, което преди него повтаряше Фараж. Същото, което по-рано през 20 век… Но да оставим историческите аналогии и да се опитаме да открием някакво зрънце рационалност (камо ли морал!) в позицията на г-н Костадинов, на неговите кандидати за евродепутати, а и на предишния транш български националисти, които си изкараха мандатите в ЕП.
Само преди дни Институтът за пазарна икономика публикува доклад, от който може да се направи изводът, че за последните 20 години България е забогатяла двойно – най-вече благодарение на членството си в ЕС. Всеки нормален политик, който мисли за добруването на своите съграждани, би трябвало да се радва, че страната му членува тъкмо в този (а не в някакъв друг хипотетичен) ЕС.
Ако пък не вярваш на тези данни, тогава като български политик можеш да се нагърбиш със задачата страната ти да го напусне – така, както стори споменатият вече Найджъл Фараж. Казано другояче: страната ти богатее тъкмо от този („опасен за България“) ЕС, но ако не вярваш и не искаш да си в него, можеш да го напуснеш. Това решение се взима в София, не в Брюксел или в Страсбург. Но не, на хартия ти приемаш неговите структури и правила (ценностите засега ги оставяме настрана, макар че са много важни) и се възползваш от тях, за да го рушиш отвътре. Под претекст, че го искаш по-добър. Дори да приемем, че това не е претекст, а вътрешно убеждение на такъв порядък политици, нека да се запитаме нещо съвсем просто: Нима този „по-добър ЕС“ на суверенните държави, за който говори г-н Костадинов, ще продължи да бъде толкова щедър към България? Ами не, няма, защото всяка от суверенните държави ще дърпа чергата към себе си. Просто е.
Това е дълбоко неморално
И понеже стана дума за морал: Да, според мен е дълбоко неморално да приемаш драговолно облагите, да се нагаждаш лицемерно към структурите и правилата и да не даваш пет пари за ценностите на един Европейски съюз, който всъщност искаш да събориш.
А ако някой иска да знае колко плаща този ЕС на евродепутатите, може лесно да го провери.
