Преди 60 години, през февруари 1959, край един мразовит проход в Урал са открити безжизнените тела на деветима младежи – полуголи и с необясними травми. Тайната на трагичната им смърт си остава неразгадана и до днес, пише Ефим Шуман за „Дойче веле“.
„Мъртъвците от прохода Дятлов. Една от последните тайни на Студената война“ – така е озаглавена една излязла наскоро в Германия книга, която разказва за гибелта на т. нар. „Група Дятлов“ в началото на февруари 1959 година. Загадката около смъртта на деветимата младежи, отправили се на поход в Северен Урал, си остава неразкрита и до днес – цели 60 години изминаха от трагедията, но все още не е категорично изяснено какво е причинило смъртта на деветимата млади и опитни туристи.
Техният зимен преход, който бил с най-висока сложност и бил посветен на поредния конгрес на КПСС, приключва трагично недалеч от безимен проход, който по-късно е кръстен на името на Игор Дятлов – ръководителя на групата.
Полуголи в мразовитата нощ
След като групата не се завръща, започва мащабно издирване. Чак на 25 февруари спасителните отряди откриват палатката, а вътре в нея – топли дрехи, завивки, раниците на туристите, обувките им, шапките, инструменти, хранителни продукти, документи. Но нито следа от деветимата младежи.
Първите тела са открити на следващия ден, като двама от туристите са били само по долно бельо. Чак през май, когато започва топенето на снега, са открити телата и на останалите туристи – на дълбочина от над два метра под снежния слой.
Следователите от самото начало обръщат внимание на множеството необясними факти. Първо не е било ясно защо туристите внезапно са напуснали палатката. При това полуголи, даже без обувки, при температури от минус 25 градуса и много силен вятър. Неясно остава и защо палатката е била разпорена отвътре. И защо, съдейки по следите, младежите са тръгнали организирано надолу по склона. Разделили са се очевидно чак по-късно – телата им са открити на различни места.
Съдебно-медицинската експертиза установява счупени ребра при трима от загиналите, а при друг и черепно-мозъчна травма. Открити са множество признаци, типични за смърт в резултат от измръзване, но в същото време е установено, че всички счупвания са възникнали приживе. Експертизата обаче не успява да определи от какво са били причинени. Съдебно-медицинският експерт категорично отрича нараняванията да са били получени в резултат от падане върху камъни например. Той говори за „голяма сила“, сравнима с въздействието на взривна вълна или с удар в автомобил, движещ се с много висока скорост.
По дрехите на загиналите експертите откриват и следи от радиоактивно замърсяване. Но тъй като стойностите са само „леко завишени“, данните от радиологичната експертиза не се взимат предвид при по-нататъшното разследване.
Различните версии
Междувременно съществуват над 20 различни версии за гибелта на деветимата младежи – от падането на лавина, през удар от кълбовидна мълния и отравяне с неизвестни газове, до сблъсък със специални части на КГБ и изпитания на нов вид оръжие, та чак до среща с извънземни.
Още през 1959 година следователите първо заподозират представители на местната народностна група манси. Предполага се, че младежите от групата на Дятлов са осквернили свещената гора на мансите, които на свой ред са решили да си отмъстят, прогонвайки туристите от палатката на студа. Тази версия обаче бързо отпада. Заподозрените манси имат алиби, а и свещената им гора се намира на съвсем друго място. Освен това следователите не откриват никакви чужди следи по склона. От своя страна представителите на мансите разказват за странни огнени кълба в небето над прохода. Много хора в Северен Урал са видели такива огнени кълба в средата на февруари и в края на март 1959 година. Причината за това явление е междувременно изяснена – изпитания на междуконтинентална балистична ракета от полигона Тюратам. Но в началото на февруари, когато умират младежите от групата на Дятлов, изпитания не е имало.
Нито една от версиите не е потвърдена изцяло. И нито една не може да обясни тази трагедия. Повечето изследователи все пак са на мнение, че смъртта на младежите е била причинена от лавина. Предполага се, че туристите са провокирали падането на лавина, подкопавайки склона, за да монтират палатката си. След като плътната снежна маса притиснала палатката и нанесла тежки травми на някои от младежите, те разрязали отвътре палатката, за да се измъкнат навън. Но и срещу тази версия има сериозни аргументи. Първо, спасителите не са открили никакви следи от лавина, а палатката е била засипана със сняг само от едната страна. Да, снежните маси може да са се стопили или да са били отнесени от вятъра за трите седмици след гибелта на туристите. Но защо тогава е останала една от щеките, на които се е крепяла палатката? И защо лавината не е смазала и печката в палатката?
Още една хипотеза
Има и една друга хипотеза, чийто автор Алексей Ракитин е един от най-добре запознатите с трагедията, разиграла се преди 60 години в Северен Урал. Но версията на Ракитин, според която става дума за „контролирана ликвидация“, повдига много въпроси. Ракитин предполага, че някои от членовете на групата са били сътрудници на КГБ под прикритие. Те трябвало да предадат на чуждестранни агенти, маскирани също като туристи, дрехи със следи от радиоактивност от химическия комбинат „Маяк“, който произвеждал плутоний. Но акцията се провалила и агентите на ЦРУ убили всички младежи от групата на Дятлов. Непонятно остава обаче защо е трябвало тази операция да бъде проведена толкова сложно и на такова недостъпно място. Сътрудници на тайните служби също смятат, че методите, описани от Ракитин, са напълно неправдоподобни. А и хипотезата му съдържа твърде много предположения и логически конструкции, които определено не звучат убедително.
[tcm id=“1″]
Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.
