Погледът на международната общност се насочва към Осло утре, където се обявява Нобеловият лауреат за мир, отбелязват Ройтерс, Асошиейтед прес и Франс прес.
Мотивите, свързани с присъждането на Нобеловата награда за мир от 1901 г., тоест от първото връчване на Нобеловите награди, досега са се променили значително. Мотивът „насърчаване на пацифисткото движение“ в началото на съществуването на Нобеловата награда за мир постепенно отстъпва терен, особено от 60-те години насам, на мотива „защита на основните човешки права“, показва анализ на Франс прес.
В завещанието си инициаторът на Нобеловите награди Алфред Нобел е поискал състоянието му да бъде използвано за създаването на пет награди, една от които за мир. Тя трябвало да бъде присъждана на хората, които са „допринесли най-много или по най-добрия начин за сближаването на народите, за премахването или намаляването на постоянните армии, както и за организирането или разпространението на идеята за организиране на пацифистки конгреси“.
Подобно на първата награда, присъдена на французина Фредерик Паси – видна фигура в международното пацифистко движение в края на 19-и век – Нобеловият комитет често е награждавал цялостния принос на лауреатите за създаването на един по-уреден чрез демократични правила, мирен и братски свят., посочва Франс прес в аналитичния си материал.
В периода между 1901 и 2025 г. около 30 процента от лауреатите на Нобеловата награда за мир попадат в тази категория сред шестте основни категории, идентифицирани от Франс прес след задълбочен анализ на мотивите, публикувани всяка година от Нобеловия комитет за всеки лауреат. Делът е бил близо 80 процента преди Първата световна война и около две трети преди 1945 г.
До 1965 г. няколко награди все още пряко или косвено са насърчавали опитите за международно арбитражно разрешаване на конфликти. Но с настъпването на Студената война (1967–1989 г.) регионалните кризи „придобиха все по-голямо значение, включително за Нобеловия комитет“, отбелязва историкът и секретар на Норвежкия Нобелов комитет от 1990 до 2014 г. Гейр Лундестад в статия, публикувана по повод стогодишнината на Нобеловите награди през 2001 г.
Опитите за разрешаване на кризите в Близкия изток по-специално са били повод за няколко Нобелови награди за мир – през 1950, 1957 и 1978 г.
Именно през този период темата за основните човешки права започва да се развива „най-бързо“, отбелязва през 2001 г. Лундестад, починал през 2023 г. Според него „първата Нобелова награда за мир, действително присъдена за човешки права, вероятно остава тази на Албърт Джон Лутули през 1960 г.“. Лидерът на народа зулу е отличен за ненасилствената си борба срещу апартейда в Южна Африка. Това се случва четири години преди Нобеловата награда за мир да бъде присъдена на американския защитник на гражданските права Мартин Лутър Кинг.
От 60-те години насам защитата на основните права постепенно се превръща в най-често награждаваната тема. Малко над една трета от всички лауреати, включително и последната лауреатка, венецуелката Мария Корина Мачадо през 2025 г., получават Нобеловото отличие за мир именно заради борбата си за защита на основните права на хората.
През последните 35 години лицата, наградени за борбата си за човешки права, представляват близо 40 процента от всички лауреати. След тях се нареждат действията, насочени към разрешаване или предотвратяване на конкретен конфликт (20 процента), борбата срещу разпространението на оръжията (17 процента), приносът към един по-уреден, мирен и братски свят (11 процента), насърчаването на икономическото или устойчивото развитие (9 процента), както и хуманитарните действия (4 процента).
Ако погледнем кои са Нобеловите лауреати за мир от 2020 г. до 2025 г., се установява една закономерност. Физическо лице се редува с юридическо лице при отличаването, показва справка в сайта на Нобеловите награди. През 2025 г. венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо беше отличена заради „за нейната неуморна работа за утвърждаване на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата ѝ за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“. През 2024 г. Нобелова награда за мир 2024 отиде при японската организация „Нихон Хиданкьо“ за „усилията й за постигане на свят без ядрени оръжия и за това, че чрез свидетелствата на оцелели от ядрените бомбардировки над Хилошима и Накасаки през 1945 г. показва, че ядрените оръжия никога повече не трябва да бъдат използвани“. През 2023 г. Нобелова награда за мир беше присъдена на иранската правозащитничка Наргес Мохамади „за борбата ѝ срещу потискането на правата на жените в Иран и за борбата ѝ за утвърждаване на човешките права и свободата за всички“. Отличието беше прието на церемония в Осло от нейните деца и от съпруга й, живеещи от години в изгнание в Париж, тъй като Мохамади беше в затвора. През 2022 г. Нобелова награда за мир отиде при две организации и едно физическо лице. Това бяха беларуският опозиционер Алес Беляцки, руската организация „Мемориал“ и украинската организация Център за граждански свободи. Те бяха удостоени с отличието, защото „представляват гражданското общество в своите страни. В продължение на много години те насърчават правото да се критикува властта и защитават основните права на гражданите. Те са положили изключителни усилия за документиране на военни престъпления, нарушения на човешките права и злоупотреби с власт. Заедно те демонстрират значението на гражданското общество за мира и демокрацията“. През 2021 г. Нобеловата награда за мир отиде при двама журналисти – филипинката Мария Реса и руснакът Дмитрий Муратов „за усилията им да защитават свободата на изразяване, която е предпоставка за демокрация и траен мир“. През 2020 г. Нобелова награда за мир беше присъдена на Световната продоволствена програма „за усилията ѝ за борба с глада, за приноса ѝ за подобряване на условията за мир в засегнатите от конфликти райони и за това, че действа като движеща сила в усилията за предотвратяване на използването на глада като оръжие във войни и конфликти“, се припомня на сайта на Нобеловите награди.
Този преглед на нещата от последните няколко години показва, че сега е много вероятно наградата да бъде присъдена на организация, чиято дейност може да варира от подпомагане на хората в определена зона на конфликт до глобална дейност в защита на правата.
Датата на присъждането на Нобеловата награда за мир тази година е близка до една кръгла годишнина. Вчера, на 7 октомври, се навършиха 20 години от убийството на руската разследваща журналистка Анна Политковска, която беше силен критик на режима на руския президент Владимир Путин. Поръчителят на това убийство така и не стана ясен. Но случилото се с Политковска показва на какви рискове са изложени журналистите не само в зони на конфликт, в които те работят, но и в страни, в които тяхната работа се ограничава от властите. Ето защо Нобеловата награда за мир би могла да бъде присъдена на организация, защитаваща правата на журналистите.
Продължаващата война в Украйна, редом с напрежението в района на Персийския залив и с конфликтите в редица други страни по света, като например в Судан, или в Мианма, напомнят, че в районите на войни жертви било то на вражески огън, или на сексуално насилие, или на отвличания, или на изтезания, или на вербуване насила във военизирани групировки стават и много деца. Ето защо Нобеловата награда за мир би могла да отиде и при организация, защитаваща правата на децата.
Американски медии и Франс прес припомнят, че първата дама на САЩ Мелания Тръмп взима присърце няколко теми, свързани с благосъстоянието на децата и дори има инициатива в тази насока, заради която беше похвалена от съпруга си Доналд Тръмп по време на Годишната сесия на Общото събрание на ООН. Мелания Тръмп взима присърце и каузата на украинските деца, отведени насила в Русия по време на войната в Украйна. Тя дори написа през лятото на 2025 г. писмо до президента на Русия Владимир Путин, припомня „Ей Би Си Нюз“. То беше предадено от Тръмп на Путин по време на тяхната среща на върха в Анкоридж в Аляска на 15 август 2025 г.
В писмото първата дама на САЩ казваше, че „е време“ да бъдат защитени децата и бъдещите поколения по света. „Всяко дете споделя едни и същи тихи мечти в сърцето си, независимо дали случайността го е родила в провинцията на някоя държава или в центъра на великолепен град. Децата мечтаят за любов, възможности и сигурност, защитени от опасности“, казваше още в писмото си Мелания Тръмп. Първата дама заявяваше, че всички деца се раждат невинни, независимо от тяхната националност, политически възгледи или убеждения. „Една проста, но дълбока идея, господин Путин, за която съм сигурна, че сте съгласен, е, че потомците на всяко поколение започват живота си душевно чисти, с една невинност, която стои над географията, управлението и идеологията“, пишеше още тя в писмото си до Путин. „В днешния свят някои деца са принудени да носят в себе си тих смях, недокоснат от мрака около тях – едно мълчаливо противопоставяне на силите, които потенциално могат да отнемат бъдещето им“, продължаваше първата дама. В писмото Мелания Тръмп казваше на руския президент, че ако той се захване с мисията за защита на децата, то той „ще направи повече от това просто да служи на Русия“ и „ще служи на самото човечество“. „Такава смела идея надхвърля всички човешки разделения и Вие, господин Путин, сте в състояние да осъществите тази визия само с един подпис още днес“, заключаваше Мелания Тръмп в писмото си до Путин, припомня „Ей Би Си Нюз“.
Година след това на сайта на Белия дом беше публикувано съобщение, че първата дама на САЩ е улеснила събирането на още едно украинско дете със семейството му, като това се е случило на 17 август 2026 г. “Няма нищо по-силно от това да събереш отново майка с детето ѝ след дълъг период на раздяла. Заедно с моя представител сме съсредоточени върху това да помогнем за следващото събиране на хора, които са били разделени от своите близки заради войната между Украйна и Русия“, заявяваше първата дама Мелания Тръмп в съобщението, публикувано на сайта на Белия дом.
Към днешна дата усилията на първата дама Мелания Тръмп допринесоха за събирането 34 украински деца с техните семейства, откакто тя изпрати писмото си до руския президент Владимир Путин, се припомняше по този повод на сайта на Белия дом.
От миналата година самият Доналд Тръмп казва, че трябва да получи Нобеловата награда за мир, защото е допринесъл за разрешаване на осем конфликта по света. Неговият план за мир сложи край на войната в Газа преди година, но напрежението в анклава не спира. В допълнение Тръмп започна война срещу Иран, за да попречи, както той казва на страната да се превърна в притежателка на ядрени оръжия. Тръмп не изпълни обещанието си за 24 часа да сложи край на войната в Украйна, след като встъпи в длъжност. Освен това той на няколко пъти спомена, че Канада би трябвало да е щат на САЩ и че Гренландия би трябвало да е част от територията на страната му. Действията му във Венецуела в началото на годината, довели до сваляне от власт на президента Николас Мадуро, обвиняван от венецуелската опозиция в потъпкване на правата на човека и кражба на избори, също породиха дебати дали се вписват в пределите на международното право. Тръмп наложи и де факто петролна блокада на Куба, което влоши хуманитарната и енергийната ситуация в тази страна, припомнят световните агенции. Така че е малко вероятно Нобеловата награда за мир да отиде при него, въпреки че редица чуждестранни представители още миналата година казаха, че са го номинирали или че той заслужава отличието, отбелязва Франс прес.
Вчера Тръмп направи последен опит да преориентира в своя посока нагласите на Норвежкия Нобелов комитет, присъждащ отличието, припомнят „Ю Ес Тудей“ и Ройтерс. В отговор на журналистически въпрос в Овалния кабинет на Белия дом той каза, че трябва да получи наградата, защото е уредил осем конфликта по света и се е намесил, за да попречи на Иран да разработи ядрено оръжие. Той също така намекна, че неговата администрация се опитва да спре и войната в Украйна и подчерта, че трябва да спечели Нобеловата награда за мир, защото е върнал у дома им израелските заложници, държани от „Хамас“ в ивицата Газа след нападението от 7 октомври 2023 г., в което загинаха 1200 души в Израел и което отприщи войната в палестинския анклав.
„Не умолявам. Просто ви изброявам факти. Нито един президент вероятно не е намерил решение на нито една война. Аз разреших осем войни и то големи“, заяви Тръмп. Тръмп освен това заяви, че той е спасил живота на милиони хора и е спрял може би пълното заличаване на света, като е попречил на Иран да разработи ядрено оръжие.
„Не знам какво ще бъде решението им (на членовете на Норвежкия Нобелов комитет). Те имат репутация, че може би не присъждат наградата на хора като мен. Но независимо дали ще я получа или не, аз съм направил много повече и мисля, че за тях би било голямо петно, ако не я получа“, заяви Тръмп.
В изказването си вчера пред журналистите Тръмп припомни и, че Норвежкият Нобелов комитет е присъдил Нобеловата награда за мир на президента на САЩ от Демократическата партия Барак Обама едва в първата му година в Белия дом, намеквайки, че сега би трябвало същото да се случи и с него, още повече, че той кара втората година на втория си президентски мандат.
„Крайно време е“, каза Тръмп вчера. „Но имах честта да я получа непряко от носителя ѝ за миналата година, който обяви, че никой в историята не е заслужавал повече отличието от президента Тръмп“, добави американският лидер.
Носителката на Нобеловата награда за мир за 2025 г. венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, подари своята награда на Тръмп по време на посещение в Овалния кабинет по-рано тази година, след американската операция в Каракас, която позволи смяната на властта във Венецуела. Припомняйки това вчера, Тръмп каза, че оттогава САЩ са направили много в тази латиноамериканска страна. Избори обаче там така и не са произведени, а Мария Корина Мачадо все още не може да се прибере у дома, припомнят световните агенции. Но пък временната президентка на Венецуела Делси Родригес отвори петролния сектор на Венецуела за чуждестранните компании, сред които и американските.
Още международни новини – четете тук
