Даниел Смилов
Даниел Смилов

Колко дявола могат да се съберат на върха на безупречната репутация на един безгрешник? И може ли репутацията на професор Габровски да изпере репутацията на генерал Борисов? Коментар от Даниел Смилов:

Колко дявола могат да се съберат на върха на безупречната репутация на един безгрешник? Отговор на този въпрос, за съжаление, няма да откриете в Сума на теологията на Тома Аквински, макар че средновековната схоластика е била тренирана да отговаря и на най-затруднителните лутаници на ума.

Тъй като готови отговори няма, към подобни въпроси трябва да се подходи сериозно, аналитично и най-вече в съвременния български контекст. С номинацията на професор Габровски за министър-председател на „експертно правителство“ ГЕРБ повдигат отново темата за репутацията на собствения си лидер и я правят централна поне за тази седмица.

Фактите

Първо, с тази номинация ГЕРБ и Борисов признават, че имат репутационен проблем на лидерско ниво. Разбира се, при директен въпрос никой от тях няма да посмее да го признае открито и ще каже, че го правят, защото останалите партии (може би без ДПС) смятат така. Тоест, Бойко Борисов е несправедливо окалян, но понеже така или иначе хората са убедени, че скандалите около него не са просто измислица, ГЕРБ го оттеглят от светлината на прожектора. (Но не и от телефона му, както разбраха водещите на Нова, когато той им се обади, за да им се скара за въпросите, които задават.)

Второ, отказвайки да номинират Борисов за министър-председател, ГЕРБ отричат ефективността на стратегията на ДПС спрямо вкарания в списъка „Магнитски“ свой депутат – да го държат винаги на предна линия. ГЕРБ изтегля ранения по-назад, но той продължава битката като адмирал Нелсън на Трафалгар – без ръка, без око, но издаващ върховните команди.

Трето, ГЕРБ не може да са толкова наивни да смятат, че безспорната репутация на кандидата им решава проблема с репутацията на лидера им. „Не може“ – това е краткият отговор на въпроса дали Габровски излъсква Борисов. „Но опитите в България продължават“, би допълнило радио Ереван. Всъщност това, което ГЕРБ твърдят, е, че въпреки спорната и проблемна репутация на Борисов те са все пак по-добрата политическа опция. Да, признават те, ние започваме мача с два гола пасив и един играч по-малко, но въпреки това смятаме, че имаме шанс, защото другите отбори са слаби.

Четвърто, политическата линия на ГЕРБ е, че те трябва да бъдат приети от останалите такива, каквито са – както Оливър Кромуел казал на портретиста си: „Рисувай с брадавиците и всичко останало“. И без да са виждали портрета на Кромуел, ГЕРБ обаче знаят, че с тази политика няма да постигнат силен естетически ефект и могат да отблъснат избиратели. Затова вместо автентичното лице на лидера си, те взимат назаем лицето на професор Габровски. Целта е хем те самите да не се променят, хем хората да не се стряскат и да се сещат за протестите от 2020 година.

Пето, номинацията на професор Габровски не е предназначена да състави правителство. Абсурдно е да се смята, че нов човек в политиката, който няма готова формула за кабинет и ясно политическо мнозинство, ще успее в оставащите няколко дни да реши големия пъзел на българския парламентаризъм от последните месеци. Затова номинацията на професор Габровски е просто благовидно „извинение“ на ГЕРБ, че бързат за предсрочните избори и че уж правят „всичко възможно“, за да има кабинет в този парламент.

Сценариите

Куриозът всъщност е в това, че в този парламент лесно може да се състави правителство около ГЕРБ, дори и с първи мандат. От самия старт едно „експертно“ правителство може да има 115 гласа – ГЕРБ, ДПС и БВ. Преговорите с тези формации биха били достатъчно лесни, защото между тях няма съществени ценностни и политически различия (и Стефан Янев стана евроатлантик за целта). Фактът, че ГЕРБ досега не са преговаряли сериозно с тях, може да означава едно от двете неща – че Борисов няма никакво намерение да управлява в този парламент или че вече са се договорили публично безмълвно. Въпросът е как БСП би подкрепила един такъв формат – дали като не влезе при гласуването му или срещу открито участие с министри в коалиция. Професор Габровски теоретично може да разчита само на първия вариант – БСП да не влезе при гласуването. Но ако нещо такова се „пече“, то явно много добре се прикрива.

Най-вероятно е просто първият мандат да се провали и професор Габровски изобщо да не внесе кабинет в НС. Ако все пак се стигне до внасяне, това би означавало, че се прави тест за кабинет с третия мандат. Тоест, в кабинет, съставен от вероятния мандатоносител БВ на Стефан Янев, професор Габровски може да се окаже министър на здравеопазването например.

В заключение: през последните месеци българската политика се върти около един централен проблем – препирането на репутацията на Борисов, за да се преодолее политическата изолация на партията му. Много вероятно е да отидем на пети парламентарни избори пак заради същия проблем. Интересното е, че и самите ГЕРБ не смятат, че репутационните проблеми ще изчезнат – просто ще бъдат затрупани от други теми.

Президентът Радев също взе да помага на ГЕРБ и Борисов, като обяви ПП за свой основен враг. Защо го прави – това остава не съвсем ясно. Все пак на дъното на разногласието между него и ПП се виждат „Газпром“, енергетиката и отношенията с Русия: Радев се опитва да измести ГЕРБ като основен енергиен партньор на руската страна в България, а ПП и ДБ са основните пречки.

Магията

България се носи към нови избори, защото хипнотизирането на хората дава резултати. Аргументът „може да сме корумпирани, но не са ни хванали, а и сме по-добри от останалите“ не би трябвало да мине в съвременна демокрация. И по принцип не минава – освен ако населението ѝ не е медийно омагьосано. Магията очевидно е с локален ефект – и затова явно не е хванала при Марк Рюте.

Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук