Обобщаваме по-важните събития, свързани с войната в Украйна през последното денонощие.
Политици в цяла Европа предупредиха, че предполагаемият саботаж на двата тръбопровода „Северен поток“ може да бъде предвестник на нов етап от хибридна война, насочена към уязвима енергийна инфраструктура, за да се подкопае подкрепата към Украйна.
Премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре заяви, че страната му ще засили военното си присъствие в норвежките инсталации, след като страната стане най-големият доставчик на природен газ в Европа.
Москва е готова да анексира окупираните региони
Москва е готова официално да анексира окупираните от Русия региони след така наречените „референдуми“, които бяха строго осъдени от Запада.
Установените от Русия лидери на регионите Луганск, Херсон и Запорожие в Украйна официално поискаха от президента Владимир Путин да присъедини окупираните територии към Русия.
Руското външно министерство заяви, че скоро ще бъдат предприети действия, за да се отговори на „стремежите“ на четири окупирани украински региона да станат част от Русия.
След като бъдат анексирани, ръководството на Русия заяви, че ще разглежда атаките срещу контролираните от Русия зони като пряка атака срещу Русия.
Зеленски проведе серия телефонни разговори, за да събере подкрепа срещу Русия, и благодари на съюзниците
Украинският президент Володимир Зеленски проведе поредица телефонни разговори през изминалия ден с различни чуждестранни лидери в момент, когато Москва изглежда готова да анексира част от територията на Украйна. След това във видеообръщение украинският държавен глава благодари на съюзниците за подкрепата, предаде Ройтерс.
Зеленски имаше разговори с лидерите на страни като Великобритания, Канада, Германия и Турция, в които той поиска увеличаване на военната помощ и затягане на санкциите срещу Москва след референдумите в четирите частично окупирани области на Украйна, които Киев и Западът заклеймиха като незаконни и фиктивни.
„Благодаря и на четирима ви за ясната и категорична подкрепа. Благодаря на всички ви за разбирането към нашата позиция“, заяви Зеленски в традиционното си вечерно видеообръщение към нацията. „Украйна не може и няма да толерира никакви опити на Русия да отнеме която и да било част от нашата земя.“
САЩ обявиха, че заедно със съюзниците и партньорите работят по налагането на тежки икономически санкции на Москва, а Европейската комисия от своя страна също предложи срещу Русия да бъдат въведени нови ограничителни мерки.
След разговора с британския премиер Лиз Тръс Зеленски написа в Туитър, че „отбранителната и финансовата помощ за Украйна трябва да бъдат увеличени“ в отговор на действията на Москва.
В този с германския канцлер Олаф Шолц украинският президент спечели обещание, че финансовата, политическата и хуманитарната помощ за Киев от Берлин няма да намалее.
Шолц добави, че Германия ще продължи да подкрепя Украйна в защитата на суверенитета и териториалната ѝ цялост, включително чрез оръжейни доставки, заяви германски правителствен ръководител.
САЩ обявиха още 1,1 милиарда долара военна помощ за Украйна
САЩ ще отпуснат допълнително 1,1 милиарда долара за Украйна за придобиването на 18 усъвършенствани ракетни системи и други оръжия, за противодействие на дроновете, които Русия използва срещу украинските сили, съобщи днес администрацията на президента Джо Байдън, цитирана от АП.
Този пакет е осигурен по т.нар. Инициатива за съдействие за сигурността на Украйна (Ukraine Security Assistance Initiative), която финансира договори за закупуване на оръжия и оборудване. Така откакто Байдън е станал президент, американската военна помощ за Украйна вече възлиза на близо 17 милиарда долара.
Вестта за новата военна помощ идва по време, когато Русия се готви да анексира още части от Украйна след „референдуми“ из окупираните територии. Киев и Западът заклеймиха тези допитвания като незаконни и фалшиви.
„Няма да спрем да подкрепяме Украйна и ще продължим до стоим зад украинския народ колкото е необходимо и да им оказваме военна помощ, от която те се нуждаят, за да се защитят“, каза говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер.
Пакетът от 1,1 милиарда долара включва финансирането на покупка на 18 установки „Хаймарс“ и боеприпаси за тях, както и 12 системи „Титан“ за борба с дронове. Освен това Украйна ще придобие около 300 бойни коли, десетки камиони и влекачи за транспортиране на тежко оборудване, различни видове радари, комуникационно и разузнавателно оборудване и средства за лична защита. Включени са също апаратури за откриване на експлозиви и оборудване за поддръжка и обучение.
По обичайните процедури доставката на такива оръжия от САЩ за Украйна би се проточила година или две. Но администрацията използва авторитета на Пентагона за по-бързо доставяне, посочи АП.
Грузинци протестираха срещу големия брой пристигащи в страната руснаци, бягащи от мобилизацията
Няколко десетки души се събраха днес в Грузия близо до граничен пункт с Русия, за да протестират срещу пристигането на множество руснаци, бягащи в тази кавказка страна, за да избегнат обявената мобилизация, съобщи Франс прес.
„Путин е терорист“, „Русия убива“, можеше да се прочете на някои плакати, носени от протестиращите, близо до граничния пункт Казбеги. Те развяваха също украински и грузински знамена.
Броят на пристигащите на този граничен пункт регистрира рязко увеличение след като руският президент Владимир Путин обяви миналата седмица „частична“ мобилизация в подкрепа на нашествието в Украйна. Според грузинските власти броят на пристигащите от Русия е нараснал почти двойно през последните дни, достигайки около 10 000 дневно.
Потокът от бегълци, първата вълна на който беше регистрирана след началото на инвазията в края на февруари, предизвиква напрежение в грузинското общество, което не е забравило войната с Русия през 2008 година.
Днешният протест, на който прозвуча украинският национален химн, беше организиран от прозападната опозиционна политическа партия „Дроа“.
„Това неконтролирано и безпрецедентно пристигане на руснаци създава проблеми за сигурността на Грузия“, заяви Тамар Гвинианидзе, която е сред организаторите на протеста. „Границата трябва да бъде затворена незабавно, защото правителството показа, че не е в състояние да се справи с тази миграционна криза“, добави тя, като обяви, че през идните дни ще се проведе нов протест.
Броят на пристигащите в Грузия по земя обаче може да намалее още днес. От другата страна на границата властите на руския регион Северна Осетия обявиха ограничения върху влизането на превозни средства от други региони на Русия, мярка, целяща да спре потока от пътуващи към съседната страна.
След обявяването на мобилизацията миналата седмица десетки хиляди руснаци отпътуваха към съседни страни. Казахстан, Монголия, Армения и Финландия също регистрираха значително увеличение на броя на пристигащите от Русия.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
