Нови тайни изплуваха на повърхността и след последните разкопки при крепостта Петрич кале.
В интервю за БТА ръководителят на археологическите дейности в района Мария Войкова обясни, че през лятото на 2023 година екипът е разкрил помещение, за което се предполага, че е гробница, която е била ограбена още през Късната античност.
Каквото и ценно да е имало вътре, е взето, обясни Войкова. По думите ѝ по-важното е, че архитектурата на сградата е добре запазена, освен това откритата керамика показва, че вероятно става дума за 5-6 век.
На въпроса кой би могъл да бъде погребан в такова луксозно помещение,
археологът посочва, че това е една от многото неизвестни, които Петрич кале засега оставя без отговор.
По думите на Войкова уникалното и необичайното за гробницата е местоположението ѝ – тя се намира непосредствено до стената и портата от вътрешната страна на крепостта.
Трудно може да се каже и какви хора са живели през тези времена в Петрич кале, за която се знае, че е вдигната от римляните, за да подсигурява столицата на провинцията – Марцианопол (днешна Девня).
Тези факти дават повод на археолозите да допускат, че гробницата е на високопоставен човек.
„Билд“: Разкопки в България доказват, че предците ни са живеели с неандерталците
Но докато не намерим някакви надписи, всичко ще е само в сферата на спекулациите, подчерта Войкова.
За екипа е озадачаващо, че са открили и нещо като фонтан,
конструктивно свързан с т.нар. гробница.
Замазката на конструкцията свидетелства, че се е ползвала за вода. Това повдига въпроса дали помещението е гробница или някакво светилище.
Истината е, че за да разберем какво е, трябва да проучим всичко наоколо, посочи Войкова.
Конструкцията на помещението с състои от кръстат свод и съвсем малка врата, което
също повдига въпроси около това за какво всъщност се е ползвало то.
До помещението има средновековно жилище от 12 век, но хората, които са го обитавали, дори не са подозирали какво има до тяхната къща, обясни още археологът.
След разкопките през отминалото лято се заплита допълнително и мистерията
около издълбаната в скалата щерна (съд или басейн за събиране на дъждовна вода, бел.ред.).
Досега археолозите считаха, че този ров с ширина над 3 метра се е ползвал като водохранилище.
С напредването на разкопките започнаха да се появяват съмнения в тази версия. Все още няма и категоричен отговор кой в древността е копал толкова упорито в скалата.
Мислехме, че знаем къде е краят на щерната, само че се очерта едно по-тъмно петно, пуснахме сондажи на няколко места и се оказа, че тя продължава“, обясни Войкова.
Нейното предположение е, че ровът обикаля едната страна на цялата крепост по скалния венец и то с общо взето един стандарт – ширина около 3.2 метра.
Другото, което са разкрили сондажите е, че т.нар. щерна всъщност е била напълнена с къщи през Средновековието.
Навсякъде, където направихме сондажи, се виждат подови нива, останки, обясни Войкова.
Според нея ровът, изкопан в скалата, е твърде вероятно първоначално да е бил свързан със самата фортификация на крепостта.
По-късно, през Средновековието, когато вече не е ползван по предназначение, в него са си направили жилища.
Ако приемем, че съоръжението е изкопано през римската епоха, е напълно възможно тогава местността да е изглеждала по съвсем различен начин“, каза още Войкова.
Днес това е отвесна скала, но тогава би могло склонът да е бил много по-полегат и да е имало възможност враговете да се изкачват спокойно. Това би обяснило наличието на ров с такива гигантски размери, изкопан в скалата.
Българи създали най-стария университет в света и символа на интернет… Наистина ли?
От другата страна на крепостта всичко е ясно – има построена изключително добра укрепителна система, която включва вътрешна стена, външна стена, а сред нея е имало изкопан ров.
Но от страната на това, което досега се приемаше за щерна, въпросите са повече от отговорите и биха могли да помогнат геолозите“, каза Войкова.
За сезон 2023 тя разказа още, че е бил много кратък – едва 18 работни дни. За това ограничено време обаче на Петрич кале са намерени повече от 200 находки от различни времена.
Сред тях са два впечатляващи кръста.
Сребърният е руски тип, който навлиза през 14 век, а върху него са образите на Богородица, Исус и евангелистите. Той е открит в щерна, обясни Войкова.
Другият кръст е от бронз и от едната му страна е изрязан ипсилон с две хасти.
Това е един от най-обсъжданите знаци в българската археология, като най-често се приема като символ на Тангра, но е факт, че се появява и след приемането на християнството, обясни Войкова.
И уточни, че част от колегите й археолози приемат, че ипсилонът с две хасти е символ принципно на Бог, независимо как го назоваваме.
А медальоните с този знак са характерни за ранната българска култура. Има и други такива кръстове, намирани основно в Североизточна България, но повечето са случайни находки, докато този е открит в среда, по време на разкопки, обясни Войкова.
През отминалото лято екипът, работещ на Петрич кале, е попаднал на още една изненада – средновековна домашна работилница за обработка на кост.
В нея са открити много еленови рога, заготовки, костени върхове, апликации.
Работилницата поне не повдига въпроси и за нея се знае, че датира от 12 век, когато в крепостта вече са живели българи.
Мястото, където е построена крепостта Петрич кале, е обитавано стотици години преди римската епоха, смята Войкова.
В крепостта са намирани артефакти от времето на траките. През изминалата година са открити и предмети от праисторическия период като например брадвички.
През следващия сезон предстои реставрацията и консервацията на новооткритото помещение.
Още новини от деня – четете тук
