Европейската комисия предложи вчера да бъдат орязани с 10% кохезионните фондове и общата селскостопанска политика. Причина за съкращаванията на разходите е напускането на Великобритания.
Предложението на Еврокомисията предвиждало освен това да се увеличи петкратно персоналът на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс след 2020 година, за да нарасне до близо 6000 души.
The European Commission’s proposal for the next EU long-term budget for seven years from 2021 pic.twitter.com/qgyfFtphLY
— Adam Fleming (@adamfleming) May 2, 2018
За сегашната многогодишна финансова рамка 2014-2020 година общият бюджет на ЕС е определен на близо 1 трилион евро. Излизането на Великобритания от ЕС, планирано за края на март 2019 година, прави изготвянето на следващия бюджет особено трудно, защото то оставя годишна “дупка” от 12 до 14 милиарда евро в европейските финанси, твърдят от Еврокомисията.
А дали това наистина е така?
КАК СЕ ФОРМИРА БЮДЖЕТЪТ НА ЕС?
Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон и Договор от Маастрихт.
Институциите на ЕС администрират прилагането на законодателството от страните членки и за целта разполагат с бюджет, който за 2012 г. беше 147,2 милиарда евро, което е 1,12% от съвкупния БВП на всички страни-членки.
Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“.
Приходите в бюджета идват основно от три източника: митата върху стоките, внесени от страни извън ЕС (правителствата си запазват 25% за покриване на разходите от събирането им); отчисления от данъка добавена стойност, който е хармонизиран за всички страни и вноски на всяка страна- членка, които са процент от брутния национален доход на страната.
Някои страни-членки са си извоювали компенсации при внасянето на дължимите суми в бюджета.
Най-известният случай е на Обединеното кралство, на която се възстановяват 66% от разликата между вноската му и това, което получава обратно от бюджета (на стойност около 4 млрд. евро през 2010 г.). Тоест твърдението на Европейската комисия, че след напускането на Великобритания дупката в бюджета на ЕС ще е огромна, не е напълно вярно. Да вземем например английската вноска за 2018г. – около 24,5 млрд. евро. Ако възвръщаемостта е 66%, то Великобритания си прибира обратно около 16 млрд. евро.
Други страни с отстъпки са Холандия, Швеция, Германия и Австрия.
Вчера ЕК предложи бюджетът на ЕС да се увеличи до 1,135 млрд. евро, което означава, че всяка държава членка трябва да внася около 1,11% от БНД. Досега страните от Общността даваха средно по 1,08% от брутния си национален доход.
ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС НЕ СА СЪГЛАСНИ ДА ПЛАЩАТ ПОВЕЧЕ
Реакциите в европейските държави след обявяването намерението за увеличаване на вноските за ЕС, не закъсняха.
Евроскептиците и популистите яхнаха вълната. Лидерът на лидер на Британската партия на независимостта Найджъл Фараж заяви, че очаква „всеобхватните имперски амбиции” на бюджета да захранят евроспектиците по целия континент, особено в държавите в Северна Европа, които ще трябва да плащат повече.
КАКВО ПРЕДЛАГА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
- Земеделски субсидии и кохезионна политика
Най-големи съкращения са предвидени за селскостопанската политика, които през последните години бяха подложени на по-строг контрол. Причината – земеделските субсидии облагодетелстват повече големите земевладелци като британската кралица, аристократите, мултинационалните компании, които получават преки плащания върху площта.
Франция със сигурност ще се противопостави на подобно съкращаване на помощите.
You can look at this changing labels: top-down, centralised tools are on the rise, funds that are mostly managed in partnership involving local actors are sinking #MFF #EUbudget @p_hansens https://t.co/G10QjifqbT
— Pierluigi Boda (@PierluigiBoda) May 2, 2018
Предвижда се съкращаване на разходите за политиката на сближаване или т.нар кохезионните фондове. Съкращава се броят на европейските програми от 58 на 37.
- Отстъпки в плащанията
Друго нещо, което вероятно ще повдигне дискусия, е планът за премахване на индивидуалните отстъпки за страните членки. Към този момент Обединеното кралство беше най-облагодетелствано от това, но Австрия, Дания, Швеция, Холандия и Германия също се възползват от компенсациите.
The European Commission’s proposal for the #MFF is not an acceptable outcome for NL. A smaller EU means a smaller budget. That calls for spending cuts and ambitious modernisation. What’s more, the burden of funding the budget is not shared fairly. > https://t.co/R6QGkHY0pp
— Mark Rutte (@MinPres) May 2, 2018
- Върховенство на закона
Комисията счита, че принципите на правовата държава е предпоставка за добро финансово управление и финансиране от ЕС. За тази цел, ЕК предложи механизъм в бюджета, който да позволи на Блока да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС на държавите, въз основа на естеството, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред.
Предложението беше обяснено като опит да се „защитят парите на данъкоплатците на ЕС”.
Това би дало на Блока допълнителни инструменти за управление в т.нар. „нелиберални демокрации”.
- Чуждестранна помощ
В новата бюджетна рамка са предвидени 123 млрд. евро за чуждестранна помощ, което е увеличение от 26%. Става дума за пари за хуманитарна помощ, присъединителна помощ (за кандидатките за членство в ЕС) и глобална.
- Образование
В новия бюджет се предвиждат отново пари за подпомагане на младите хора по програми като „Еразъм”. Те ще са в размер на 30 млрд. евро.
- Иновации
Комисията увеличава разходите за проучвания и иновации с 50% или 100 млрд. евро. В това число попада и дигитализацията, уточняват от ЕК.
- За Западните Балкани
Жан-Клод Юнкер заяви, че ако искаме стабилност в ЕС, трябва да предвидим средства в бюджета за Западните Балкани и за сближаване. Той уточни, че еврокомисията има начини да наблюдава за спазването на върховенството на закона в ЕС.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер обяви, че до две седмици ще бъдат съобщени показателите и начините за изчисление на отпусканите бюджетни суми. Той добави, че 80 на сто тежест при взимането на решенията за осигуряване на средства от ЕС за проекти от регионалната политика ще имат равнищата на брутния вътрешен продукт и брутния национален доход, а останалите 20 на сто ще бъдат свързани със състоянието на пазара на труда, инвестициите в образование, демографските въпроси, околната среда.
Според Йотингер много държави в ЕС, сред които и България, ще бъдат облагодетелствани от предложението за по-голям бюджет за охрана на границите. В отговор на въпрос той уточни, че бюджетът до 2027 г. засега не предвижда средства за новоприсъединили се към ЕС държави, но ако ЕС междувременно се разшири, вноските в бюджета ще трябва да бъдат увеличени.
