НСИ: Между 23 и 28 процента от българите са под нивото на бедността

Намалява доходът, който маркира т.нар. линия на бедност, а броят на българите,  живеещите „на ръба“ се е увеличил, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2016-та. Сравнението е с предходната 2015-та.

Спадът е от 5.4 процента до 308.17 лв. месечно на лице от домакинството, като година по-рано доходът, който бележи бедността е бил 325.8 лева.  Под прага на бедност през 2016-та са били над  1.6 млн. души или близо 23 процента от населението на страната. Те са около 1% повече от живеещите в нищета през 2015-та, когато под тогавашния праг са били 22% от хората у нас. От друга страна, ако статистиците не бяха снижили дохода, който обозначава социално-икономическата граница на бедността, броят на оскъдно живеещите у нас щеше да е по-голям.

Статистиката отбеляза, че системата за социална защита има съществено значение за намаляването на бедността.

Данните за 2016-та показват още, че ако в доходите на домакинствата се включат пенсиите, но се изключат други социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), бедността от официалните 23 процента ще достигне 28 на сто. Ако бъдат изключени и пенсиите, то равнището на бедност през миналата година би трябвало да обхване почти 46 процента от населението на страната, допълва статистиката.

Най-много бедни има сред хората без работа (около 55% за 2016-та), като рискът от бедност при безработните мъже е бил с почти 7 на сто по-висок в сравнение с безработните жени.

През миналата година обаче значително се е увеличил броят и на работещите бедни до около 12 процента от общото население, спрямо 8 на сто през предходната година, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е бил четири пъти по-висок от този при трудещите се на пълно работно време (42,2% спрямо 10,2%).

НСИ отчита, че образованието има основно влияние върху риска от бедност. Около 69% от работещите бедни са с начално или без образование.

При нарастване на образователното равнище обаче относителният дял на заетите бедни намалява приблизително два пъти: при хората с основно образование (до 37,4% под линията на бедност) и над четири пъти за тези със средно образование (до 15,2%), докато делът на работещите бедни с висше образование е едва 5,4%.

През 2016-та най-висок е бил относителният дял на бедните от ромската етническа група (77,1% под прага на бедност), а най-нисък – сред хората от български етнос(15,7%).