С вестта от Нидерландия вчера, една легендарна песен на Франк Синатра ми звучи в главата постоянно:
“And now Schengen is near,
and so we face the final EURO curtain”…
Да, години наред твърдях, че нашата евроинтеграция – замръзнала още на входа ни на ЕС на 1.1.2007 г – няма как да продължи без да решим точно въпроса, заради който ни приеха под условие – Върховенство на правото. Най-важният копенхагенски критерий за допуск до ЕС. Критерият, който прави разликата между демокрация и автокрация. Разликата между управление на закона и на вожда.
Е, с вожд начело цели 12 години гледахме Шенген през крив макарон.
Защото във всеки дом си има правила.
И в общия ни европейски дом ЕС е така.
(1) Не може да се качиш на върха на този дом без да си минал през първия етаж – Правната сигурност, пред който висяхме 15(!) години.
(2) Едва преди два месеца (!) ни пуснаха на него и ние веднага се затичахме към втория етаж на Физическата сигурност – Шенген. И железният Марк най-после размекнат призна, че имаме прогрес и заслужаваме да сме в Шенген.
(3) Само така след година ще се качим на последния трети етаж на най-важната Финансова сигурност – Еврозоната.
Весела Чернева за ДЕБАТИ: Приемането ни в Шенген ще бъде знак, че това правителство се справя
И всичко това – в рамките на по-малко от две години. Само Украйна ли е причината?
Не. Има една дори по-важна, която българите няма да признаят. Защото им е любимата дъвка за плюене и попържане от сутрин до вечер – Промяната.
Да, обругани и удавени в медийни храчки, няколко човека обърнаха дневния ред на България.
Моите комплименти към Академик Денков – с какъвто премиер малко държави в Европа могат да се похвалят. И към Асен Василев, който сложи нова бюджетна философия на масата и започна да решава най-тежкия ни проблем – с бедността, а оттам и с демографията. И към хората от Демократична България, начело с Христо Иванов, които цяла декада се бориха именно за върховенството на правото и са на път да прокарат желаните конституционни промени.
Но има един човек двигател на тези процеси. Най-незабележим, макар да е винаги на първа линия, когато трябва да се търсят мнозинствата зад промените. Заради които получава обиди, прякори, клевети, дори фалшиви клипове за корумпираност в нета.
Човекът – политически предприемач, от когото толкова дълго нашата демокрация имаше нужда. Човек, който да рискува всичко в името на целта. Човекът, който първи спечели доверието и до последно убеждава Рюте – behind the curtains – че сме готови за Шенген.
За да каже Рюте публично: “В България вярвам на Кирил Петков.”
Мисля, че заслужава нашите аплози.
Без да е пророк в собствената си страна, Кирил помогна по неговия начин – he did it his way.
Коментарът е взет от Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
