Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет изслуша и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и журналиста от Антикорупционния фонд Николай Стайков.
Последният е единственият журналист, успял приживе да направи интервю с Мартин Божанов-Нотариуса, който беше показно разстрелян в София.
Поводът на изслушането беше именно екзекуцията и многото въпросителни около личността на Божанов, съмненията за покровителството, което е имал от политици и за влиянието му в съдебната система.
Това вероятно не е първият случай, при който провоохранителните органи действат post-mortem и едва след като скандалът започва да се заплита в краката на високопоставени политици.
Има някои въпроси обаче, на които е необходимо още сега да бъде даден отговор, в противен случай много истини ще бъдат погребани заедно с Мартин Божанов.
Имало ли е забавяне в действията на институциите след екзекуцията?
Официално от МВР излязоха с информация, че сигнал на спешния телефон 112 е подаден с близо час по-късно след убийството. Твърди се, че съпругата на Божанов, която е и разследващ полицай в ГДБОП, е разбрала за разстрела пред дома им едва час след това.
Неофициално се твърди, че откритите в тялото на Божанов два телефона са били с изтрити данни.
На изслушването днес на и.ф. главен прокурор беше зададен въпросът защо разследващите органи са проверили клуба на Божанов, в който се твърди, че са се събирали магистрати и правени са партита (на една определена прокуратура, по твърденията на журналиста Николай Стайков) години наред.
Отговорът беше повече от неясен – действията по разследването са от компетенцията на екипа, който работи по случая. По повод информацията, че срещу Марин Божанов е имало почти приключило разследване, Сарафов каза, че не е запознат с него, но пък стана ясно, че е запознат с други случаи около Божанов.
Имал ли е чадър Нотариуса и работил ли е като информатор за МВР?
Трябва да се провери дали Мартин Божанов е бил информатор или е сътрудничил на МВР, заяви на изслушването днес Николай Стайков.
Стайков добави, че до АКФ е стигнала информация, че Божанов е използвал син буркан в автомобила си. Според него трябва да се установи дали си го е купил или някой му го е дал.
Също така той поясни, че Божанов е влизал свободно в сградата на спецсъда и спецпрокуратурата, които вече са закрити.
По данни на журналисти години наред пред т.нар. магистратски клуб „SS“ (абревиетурата се свързва със спецсъд, но и с нацисткия наказателен отряд, бел. ред.) е имало патрулни автомобили на МВР, по подобие на ресторанта „Осемте джуджета“.
Тогава, въпреки опитите на тогавашния вътрешен министър Младен Маринов информацията да не бъде официализирана, в крайна сметка стана ясно, че патрулка редовно е стояла като охрана пред ресторанта на Петьо Петров – Еврото. За последния се знае единствено, че е в неизвестност, като дори се носят и слухове, че вече не ес ред живите.
Трябва да припомним, че брокерската му дейност по решаване на ключови дела е била „конкурентен“ бизнес на този на Нотариуса.
Във връзка с това дали Божанов е сътрудничил на МВР от съществено значение е и въпросът с ЕГН-то му. От ГРАО дадоха мъгляво обяснение за това как той е се е оказал с две ЕГН, но и не обясниха каква е причината той да може да се подвизава с две самоличности.
Каква е ролята на съпругата на Божанов?
Според Николай Стайков съпругата на Божанов Гергана е работила около 10 години и в заведението SS. Тя е служител в ГДБОП, след като първоначално е отстранена от работа заради отказан допуск до класифицирана информация.
Защо ѝ е бил отказан допуск до класифицирана информация? Една от възможностите е заради ненадеждност.
След като обжалва, тя е възстановена на работа, но в интервю за bTV твърди, че няма достъп до никакви дела и се ползва със статут на стажант.
Според бившия началник на Националната следствена служба Бойко Найденов тя е заинтересована да сътрудничи на разследващите органи, ако иска да бъде разкрит извършителят на убийството.
„Не може съпругата на Нотариуса да не знае за имотите, които той притежава, за контактите, които има. Ако тя иска да се стигне до извършителя и поръчителя на убийството, трябва да сътрудничи на органите“, коментира Найденов в интервю за Нова.
Как Пеевски и президентът Радев станаха стожери на истината?
Най-неочаквано за изясняване на фактите се обявиха депутатът от ДПС Делян Пеевски и президентът Румен Радев, като последният заяви, че ще настоява случаят „Божанов“ да бъде „разплетен докрай“. Той дори обяви необходимостта от „операция по дезинтоксикация“ на институциите.
За всички е ясно, че най-лесният начин един случай да бъде „заметен“, е като се образува временна парламентарна комисия. В същото време, името на самия Пеевски беше неедократно поставяно в едно изречение с името на Божанов.
От изнесените данни от Николай Стайков стана ясно, че Божанов е имал пряка роля и по аферата КТБ. „Моделът включва подкупване на съдии за избор на определени оценители, вещи лица, до предизвикване на несъстоятелност на определени фирми, придобиване на техните активи и решаване на дела с голям материален интерес“, обясни Стайков.
Именно по делото КТБ бившият собственик на банката Цветан Василев многократно е посочвал като причина за разграбването и фалита ѝ Делян Пеевски.
Ако президентът пък има наистина намерение този случай да бъде разплетен, той има тази институционална възможност, която пропуска вече за поредна година. След безпрецедентния взрив (или инсценировка на такъв) пред кортежа на тогавашния главен прокурор, независимо от (или пък точно заради) името му, преките му признания за това, че е бил поставен на поста от същите хора, които са го отстранили (индиректно назовавайки Бойко Борисов и Делян Пеевски), разстрела на Алексей Петров и аферата „Осемте джуджета“, която години наред е на фокуса на общественото внимание, президентът беше длъжен най-малкото да свика Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС).
Вместо това, той за поредна година погазва закона за КСНС, който трябва да заседава най-малко веднъж на три месеца. А защо е необходимо да го свика? Защото ситуацията е безпрецедентна. Държавата не може безболезнено да се откъсне от 12-годишното корупционно управление, съпровождано с поредица от замитани скандали и е повече от ясно, че това ще стане и с цената на жертви.
Вероятно е да има и още такива.
В КСНС президентът, както и парламентарно представените партии, независимо от това дали върховният главнокомандващ им има вяра или не (Конституцията не коментира подобна хипотеза), имат право да изискат от службите доклади. Не може ДАНС да е била в будна кома през последните десетилетия и данните, които, оказа се, може да излязат наяве от едно журналистическо разследване, би трябвало да са достояние и на контраразузнаването.
Тук става въпрос за национална сигурност, тъй като е засегнат един от основните стълбове на демократичната и правова държава, а именно – правораздавателната система.
