Темата за войната в Украйна за пореден път стана повод за спекулации и насаждане на страхове сред хората. Това че страната ни е на прага на война често бива напомняно от водещи политици в страната – сред тях е и президентът Румен Радев.
Преди ден от Унгария – страната, която е върл противник на помощта за Украйна във войната ѝ срещу Русия, българският държавен глава повтори тезите си, че решаването на войната в Украйна може да стане само по дипломатически път, но не и с изпращане на още оръжия и войски от държави членки на НАТО.
Часове след изказването на Радев руските въоръжени сили убиха най-малко 11 цивилни по време на удар по хипермаркет в Харков.
„Трябва час по-скоро да се намерят дипломатически инструменти за прекратяване на войната в Украйна. Това няма да стане с повече оръжие, няма да стане с изпращането на войски от държави членки на НАТО“, заяви държавният глава пред медиите след срещата си със своя унгарски колега Тамаш Шуйок.
Лъжите „Изпращаме войници в Украйна“ и „Въвличаме страната във война“: Две години по-късно
По думите на Радев прекратяването на войната ще стане с повече усилия за намиране на мирни решения за това.
Войната в Украйна остава голямото предизвикателство и големият риск пред нашите държави. Всеки ден продължаването на тази война означава загуба не само за Русия и за Украйна, но и за всички държави членки. Всеки ден от тази война означава растящ риск за глобалната сигурност, каза Радев и добави:
„Ние не бива да допуснем тя да се разрасне и като пространствен обхват, и като интензивност“.
С това изказване очевидно президентът насочва вниманието към „войнолюбците“, както нарича той партиите, подкрепящи военната помощ за Украйна.
Истината е, че темата за изпращане на войски, било то български или на друга държава от страните членки на НАТО, не е бил поставян у нас. Темата се поддържа, след като френският президент Еманюел Макрон изказа такава теза, но много скоро стана ясно, че тя не е била подкрепена от членовете на НАТО.
Реакция на изказването на българския президент дойде от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, който в последните месеци заема особено активна прозападна и антируска позиция.
„Недопустимо и безотговорно е от страна на президента Румен Радев да плаши хората с откровено неистински заплахи за участие на натовски войски за потушаване на войната в Украйна. Всеки опит за насаждане на страхове по този начин проявява или желание за нерегламентирана намеса в хода на предизборната кампания или изпълнение на целите на руската пропаганда и хибридна война“, се посочва в позицията.
„Напомням, че всички подобни решения по Конституция може да вземе само и единствено българският парламент. Подчертавам, че пред нас като парламентаристи никога не е стоял подобен избор, нито някой е имал подобно намерение“, допълва Пеевски.
„Говори се усилено, че се готви мобилизация“. Фактите показват друго
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов заяви в събота, че НАТО няма намерение да праща войски в Украйна и тази тема не стои на дневен ред.
„НАТО не възнамерява да участва във военни действия и това е една от най-големите спекулации, които продължават да се разпространяват, че НАТО има някакви военни намерения спрямо Русия. 75 години честваме на НАТО и няма нито един случай за тези година НАТО да е отвоювал един квадратен метър земя от някоя съседна държава на НАТО и да я е присъединил към територията на НАТО. НАТО се придържа към устава на ООН и е мирна организация за съхраняване на мира в евроатлантическата зона. Това е истината. НАТО е миролюбива организация“, коментира Запрянов.
Всъщност кой говори за милитаризация?
Темата за „мобилизация“ и изпращане на български войски в Украйна често се използва от политически партии у нас. Често се правят опити и да бъде убедено обществото, че се подготвя мобилизация – нещо, което е нелепо.
В дневния ред у нас е темата за връщането на наборната военна служба също е поставяна многократно. В последното правителство на ГЕРБ и Обединените патриоти, военният министър Красимир Каракачанов неведнъж е защитавал подобна теза.
Тази тема е много привлекателна за извличане на политически дивиденти.
Истината е, че в последните години тя се повдига включително и от хора от обкръжението на президента. И то винаги в моменти на преходна власт.
Темата за наборната служба се завъртя в медийното пространство, след като служебният военен министър Димитър Стоянов – колега на Румен Радев от съвместната им военна служба, по-късно главен секретар на президента и понастоящем секретар по сигурност и отбрана на държавният глава, поиска от Конституционния съд да направи тълкуване дали основният закон в държавата допуска задължителна военна подготовка на запасняците.
Това означава – всички онези, които са служили във войската, да бъдат задължени да поддържат военната си подготовка.
В питането на Стоянов до КС изрично беше посочено, че не се търси вариант за връщане на наборната казарма, но това беше достатъчно, за да бъдат насадени милитаристични настроения или страхове.
Това питане беше отправено в навечерието на първата година от руската инвазия в Украйна.
Темата е повдигана често и от друг приближен на президента – Стефан Янев, служебен военен министър в първото служебно правителство на Румен Радев, а после и два пъти служебен министър-председател.
Неговата партия „Български възход“ предложиха закон за запасното войнство. Целта на законопроекта беше той да уреди участието на редица обществени организации, правата им и подпомагането им в процеса на подготовката на запасняците.
Тогава по данни на вносителите на законопроекта беше посочено, че у нас има на военен отчет 1 250 000 души.
Темата за подготвянето на българи за вливане в редиците на армията и с подтекст – изпращането им на фронта е и сред тезите на „Възраждане“.
ДАНС: Проруски хакерски групи опитват да манипулират мнението ни
Това е достатъчно силен аргумент за привличане на гласоподаватели, особено в момент на предизборна кампания. Със сигурност войната в Украйна поставя въпросите за това каква е подготовката на страната ни да защитава териториалната си цялост. Именно това е и основната задача на армията ни – да отбранява територията при нападение.
За момента обаче няма индикации, че някой има намерение да нападне страната ни. Това става ясно и от последния доклад на ДАНС за състоянието на сигурността у нас и заплахите за страната ни.
А заиграването със страховете на хората със сигурност не допринася за повече сигурност.
Още новини от деня – четете тук.
