Слушам по радиоточката представител на онези стотина трудещи се, които блокират страната и вгорчават живота на други един-два милиона трудещи се.
Разбрах следното:
1. Блокиращите трудещи се искат да знаят всяка година, от тук до 2043-та да знаят, колко въглищен ток ще се произвежда и колко въглища ще се копаят: „година по година“.
И аз искам. И аз искам да знам за всяка идваща година, колко студенти ще имам и дали те ще бъдат будни или заспали. Убеден съм, че и хлебарят на ъгъла иска да знае, година по година, колко ще му струва брашното и колко клиенти ще иа – до 2043 година.
Вероятно всички, които работят нещо, искат да знаят, година по година, какво ще им се случва до 2043 година. Само че последния път, когато властта предлагаше такива планове беше през 1986 година, в държавата НРБ, от партията БКП. Дори и БКП не свърши работа, обаче: не успя да прогнозира, че до следващия си конгрес няма да има ни НРБ, ни БКП, ни „реален социализъм“.
2. Нямало пазарът да затвори въглищните централи заради прекомерно висока цена. Нямало откъде да внасяме ток, защото през зимата ток в Европа нямало да има.
Това вече не е БКП едно време. Това е Владимир Путин днес.
И всички данъкоплатци търпят тези точно хора да блокират техния живот?
Всъщност блокиращите много добре знаят, как стоят нещата – и затова не стачкуват, т.е. не спирят да се трудят, а блокират пътища. Знаят, че ако просто спрат да се трудят – да произвеждат ток – страната ще бъде удавена в ток, внесен от съседите. И ще лъсне елементарната истиина, че от тях няма нужда. И не е имало от години. Както стана ясно, миналата година, че от руски газ няма нужда.
Като ще стачкуват – да стачкуват. А не да философстват от софри, разпънати върху асфалт, който аз съм платил и по който имам безусловното право да пътвуам безпрепятствено.
Още актуални коментари – четете тук
