Проблемът за политическото представителство в България не се свежда до изборната технология. Досегашният опит показва, че българските избиратели се приспособяват бързо към промените в изборните правила. Въпросът е в готовността на политиците да ограничат също така бързо приспособяващата се към промените политическа корупция.
Дебатът за електронното и дистанционно гласуване би трябвало да е намерил своето решение в резултатите от референдума и промените в Изборния кодекс. Но, по всичко изглежда, че предстои постигането на политическо съгласие да се направи крачка назад и встрани по отношение на електронното гласуване. Предварителната подготовка на общественото мнение започна чрез серия от експертни коментари, някои от които, правени от същите експерти, които преди настояваха за обратното.
Тезата за необходимостта от въвеждането на електронно гласуване бе поддържана чрез две групи от аргументи. Първата се отнасяше до правото на българските граждани, живеещи в чужбина, да участват пълноценно в политическия процес. Втората се отнасяше до по-високата надеждност на електронния вот като възможност за ограничаване на практиките на политическа корупция в изборния процес. Към всичко това се прибави и разбирането, че за все повече млади хора, гласуването по електронен път изглежда по-атрактивно и така те биха могли да се завърнат или да се включат в процеса на формиране на политика.
Аргументите срещу електронното и дистанционно гласуване имаха почти огледален характер – то не решавало проблема с купения и контролиран вот, и банализирало политическото участие, свеждайки гласуването до рутинно действие, съизмеримо с онлайн търговия или участие в електронна игра. Опонентите на електронния вот, директно или завоалирано, споделяха разбирането, че онези които живеят в чужбина и плащат данъците си там, (особено когато става дума за Турция!) доброволно са се отказали от правото си да участват в определянето на това кой и как ще управлява.
Ниската активност сред българските граждани, живеещи в чужбина при провеждането на националния референдум, не подкрепи тезата за електронното гласуване. Противоречивият опит с машинното гласуване, както и презентацията на електронното гласуване, по-скоро разколебаха обществената подкрепа, вместо да я насърчат. Всичко това ще бъде използвано за постигането на политическо съгласие, че трябва да се отложи или напълно да се отмени възможността за гласуване по електронен път.
В известен смисъл, този дебат напомня смяната на цветните с бели бюлетини. И тогава бе повече от ясно, че българските избиратели нямат нужда от цветове, за да прочетат името на партията или кандидата, за когото да гласуват. И тогава беше ясно, че практиките на политическата корупция в изборния процес няма да бъдат преустановени с технологична смяна. И все пак, всяка смяна застрашава деликатното партийно равновесие и може да открие път за неочаквана промени в изборните резултати. А истинският проблем, все така ще продължи да бъде в качеството на политическото представителство, а не в това как ще се гласува на избори.
