До петък Китай и САЩ се надпреварваха коя ще заплаши другата с по-високи мита върху вноса. Ако това прерасне в по-голям конфликт между двете най-големи икономики в света обаче, може да се окаже, че трябва да имаме нещо предвид: По време на търговска война пазарните правила не важат.
Известен е фактът, че Китай изнася много повече продукти за САЩ, отколкото внася, затова тя няма толкова възможности да увеличава безкрайно митата. Това важи особено ако правителството иска да предпази населението от плащането на по-високи цени за хранителни продукти.
Освен това Китай неведнъж е използвала всички държавни механизми, за да постига определени стопански цели – от медийни кампании срещу компании в немилост до дискриминационен регулаторен режим. Ако конфликтът между САЩ и Китай се задълбочи, Пекин може да приложи тези механизми. С това естествено азиатската държава ще бъде изложена на риск като се има предвид, че държи американски облигации на стойност 1,2 трилиона долара.
„Един от най-важните инструменти, които Китай притежава, е способността му да стъжни живота на американските компании на своя територия”, казва Есуар Прасад – икономист в университета в Корнел, който изучава китайските икономически отношения. „Те притежават всички неконвенционални оръжия, които не са включени в търговските правила и които потенциално биха използвали при влизането в търговска война”.
Детайлите около това, което може да направи Китай са неясни. До момента китайските власти реагираха относително сдържано на намеренията на Белия дом да въведе мита върху техните продукти. Реакцията им се изчерпва в думи и обещания за реципрочни мерки.
Американците въвеждат мита върху стоманата и алуминия; Китай отговаря с мита върху американското свинско месо. Тръмп планира да таксува на стойност 50 млрд. китайските продукти, Пекин се зарича за същото.
Тези мерки дори няма да влязат в сила докато не преминат преговорите по въпроса, които може би ще бъдат удължени от лобиране за отмяна на заканите, а дори да не се стигне до налагане на таксите.
Нарастващото напрежение се отрази и на борсите, като индексите се вълнуват изключително много през последните дни заради променливите очаквания на инвеститорите.
Трудните сметки на мерките „око за око”
Президентът Тръмп често изтъква, че Щатите имат сериозен търговски дефицит по отношение на Китай, особено ако се гледат само стоките и не се взима предвид стойността на услугите. Това означава, че ако Китай се опитва да отвръща само на мерките по отношение на стоките, много бързо ще се окаже, че няма как да отговаря толкова реципрочно.
През 2017 г. стойността на американския внос от Китай е 506 млрд. долара, докато експортът е едва 131 млрд. долара. Това показват данните на Бюрото за икономически анализи.
„Математически погледнато Китай не може да отвръща за всеки долар от наложените американски мита”, казва Брад Сетсер – старши сътрудник в Съвета по икономически отношения.
Така ако администрацията на Тръмп изпълни намерението си да наложи мита на стойност 100 млрд. долара, китайското правителство ще бъде затруднено да отговори реципрочно. Преди обаче да решим, че Китай няма желание да го направи, трябва да вземем предвид някои политически и стратегически аспекти.
В плановете си за налагане на мита Китай включи само малки авиационни тела, но изключи големите. Причината е, че единствените две компании, които ги произвеждат са „Боинг” и „Еърбъс”. Ако Китай наложи мита на самолетите, произведени от американската компания „Боинг”, а не наложи подобни на европейската „Еърбъс”, ще загуби лоста си за влияние спрямо европейската компания, който в момента дава достъп на Пекин до по-ниски цени и по-високи технологии.
Китай вече наложи мита върху по-безобидни товари – луксозни стоки като американски алкохол, селскостопански култури, който са считани за луксозни в страната като бадеми и шам-фъстък. Малко вероятно е да има масови протести по улиците на Китай ако бърбънът стане по-скъп.
По последна информация обаче Китай ще наложи мита и върху американските соеви култури. Това вероятно ще навлече проблеми на президента Тръмп от страна на щатите, които ги произвеждат. Същевременно ще има и повишаване на цените им в Китай. В такъв случай налагането на нови мита от китайското правителство ще му създаде още по-големи проблеми.
С други думи: лесното за Китай приключва до тук. Ако тази търговска битка продължи да се разраства, за Пекин това ще е на по-висока цена.
Партизанската търговска война
Тя наистина би принудила Китай да потърси неконвенционални методи, за да постигне своето. След като нямаме скорошни примери, от които да извадим доказателства, действията на китайското правителство по време на подобни вътрешни проблеми дават много ясни насоки.
На първо място, дейността на американските компании на територията на Китай не се вижда в търговския оборот на двете страни. Когато Apple произвежда айфони в един от китайските си заводи и ги продава в Шанхай, това не се брои за международна търговия въпреки че печалбата заминава по сметката на калифорнийската компания. Китай има безброй инструменти, с които да отслаби този бизнес. Държавата може да реши, че произвежданите от чужда компания телефони са заплаха за националната сигурност или да регулира част от заводите заради нови производствени правила.
„Това е нещото, което може да бъде драстично редуцирано ако властта поиска”, казва Никълъс Ларди – старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън. „До сега Китай не са съобщавали, че имат този коз и изглежда се опитват да ни уверят, че техният отговор ще е реципрочен. Въпреки това те имат безброй други възможности”.
Затрудняването на дейността на американските компании в Китай е отмъщение, което няма нужда да бъде официално или широко обсъждано. На американските автомобилопроизводители може да им се стори, че местните им китайски партньори може да се опитат да ги изтикат от пазара. Местните власти може да изпращат проверки в американските предприятия толкова често, че да възпрепятстват производствения процес.
Например през 2013 г. държавните медии обвиниха Ягуар, Ленд Роувър и Ауди за това, че са искали прекалено много пари за авточасти. Според анализатори обаче това е било просто инструмент за оказване на натиск на чужди компании.
Затягане на пазара с облигации?
Години наред американските политици повтарят, че Китай е най-големият кредитор на САЩ. Вашингтон натрупа голямо количество дълг през последните 20 години.
Дали би могъл Китай да използва ролята си на кредитор №1 на САЩ в своя полза?
Това би било рискована маневра, която би довела до големи потенциални загуби и за Китай. Въпреки това не можем да я изключим напълно.
Ако Китай реши да продаде част от облигациите си или да купува по-малко активи в бъдеще, това би довело до рязко повишаване на лихвените проценти в САЩ поне временно. Това би създало затруднения едновременно за правителството и за отделните домакинства.
Така обаче би се намалила стойността и на китайското облигационно портфолио, което означава че страната може да загуби милиарди. Също така това би понижило стойността на долара спрямо другите валути, което всъщност би помогнало на САЩ да договори по-благоприятни търговски сделки.
Дори след всичко това цените на облигациите ще се нормализират след време, когато други купувачи решат да се възползват от оттеглянето на Китай. В края на краищата американската икономика и действията на Федералния резерв влияят по-силно на цените на облигациите, отколкото действията на отделни купувачи, макар и толкова големи, колкото е Китай.
Въпреки това Пекин има средствата да навлече на САЩ краткосрочни сътресения. „Китай има няколко лоста, които може да използва, за да разтресе американските пазари дори заплахата от съществени кризи да не е голяма”, казва г-н Прасад.
Като се има предвид, че търговска война в такива мащаби е прецедент в днешно време, ние не сме съвсем наясно как би изглеждала тя. Със сигурност обаче китайските власти обмислят всички възможни опции в случай че заплахите на САЩ се окажат реалност.
