„Ню Йорк Таймс“: Проукраинска група е саботирала „Северен Поток“, твърди разузнаването на САЩ

Нови разузнавателни доклади на САЩ разкриват първата важна следа за това кой е отговорен за атаката срещу тръбопровода „Северен поток“, който пренася природен газ от Русия към Европа.

Информацията предполага, че проукраинска група е извършила атаката срещу тръбопровода миналата година. Това прави стъпка към определянето на акта като саботаж, предположение, което обърква следователите от двете страни на Атлантическия океан в продължение на месеци.

Американски служители заявиха, че нямат доказателства президентът на Украйна Володимир Зеленски или негови висши служители да са участвали в операцията, нито пък че извършителите са действали по указания на правителството на Украйна.

Наглата атака срещу тръбопроводите за природен газ, които свързват Русия със Западна Европа, подхраниха обществените спекулации за това кой е виновен. От Москва до Киев и от Лондон до Вашингтон, това остава една от най-сериозните неразгадани мистерии след нахлуването на Русия в Украйна.

Някои официални лица смятат, че Украйна и съюзниците ѝ имат най-логичния мотив да атакуват тръбопроводите. Те се противопоставят на проекта от години, определейки го като заплаха за националната сигурност, защото позволява на Русия да продава газ на Европа.

Представители на украинското правителство и военното разузнаване твърдят, че не са участвали в атаката и не знаят кой я е извършил. След публикуването на тази статия, Михайло Подоляк, старши съветник на Володимир Зеленски, публикува в Twitter, че Украйна „няма нищо общо с нещастието в Балтийско море“. Той добави, че няма информация за проукраински „диверсионни групи“.

Прегледът на новосъбраните разузнавателни данни предполага, че извършителите са били противници на руския президент Владимир Владимир Путин, но не уточняват кои са членовете на групата или кой е ръководил или платил за операцията.

Американски служители отказаха да разкрият естеството на разузнавателните данни, как са получени или каквито и да е подробности за достоверността на доказателствата, които съдържат. Те оставиха отворена възможността операцията да е била проведена негласно с трети лица, свързани с украинското правителство или  служби за сигурност.

Някои първоначални спекулации бяха съсредоточени върху възможната вина на Русия, особено като се има предвид силата ѝ в подводните операции. Но не стана ясно каква мотивация би имал Кремъл да саботира тръбопровода, който е важен източник на приходи за Москва и средство за влияние върху Европа. Според оценки, разходите за ремонт на тръбопровода са над 500 милиона долара. Американските служители заявяват, че не са открили никакви доказателства за участие на руското правителство в атаката.

Длъжностни лица, прегледали разузнавателните данни, смятат, че саботьорите най-вероятно са украински или руски граждани или комбинация от двете. Няма замесени американски или британски граждани.

Припомняме, че „Северен поток“ беше повреден от дълбоководни експлозии през септември миналата година. Американски официални лица описаха по това време акта като саботаж. А според европейски служители, операцията вероятно е била спонсорирана от някоя държава, вероятно поради сложността, с която извършителите са заложили и взривили експлозивите на дъното на Балтийско море, без да бъдат открити.

Експлозивите най-вероятно са били поставени с помощта на опитни водолази, които изглежда не работят за военни или разузнавателни служби, но е възможно да са преминали специализирано държавно обучение в миналото.

Все още има огромни пропуски в това, което шпионските агенции на САЩ и техните европейски партньори знаят за случилото се. Но това може да е първата значима следа, която да доведе до дълбоки последици за коалицията, подкрепяща Украйна.

Всяко предположение за украинско участие, пряко или непряко, може да разстрои деликатните отношения между Украйна и Германия. То ще влоши подкрепата сред германската общественост, която преглътна високите цени на енергията в името на солидарността.

Американските служители, информирани за данните, са разделени относно това колко тежест да им придадат. Те казаха, че новите разузнавателни доклади са увеличили оптимизма им да се стигне до категорично заключение относно извършителите. Не е ясно колко време ще отнеме този процес, но данните са обсъдени с европейски им колеги, които поеха инициативата в разследването на атаката.

След публикуването на този доклад Русия постави под въпрос достоверността на разузнаването, тъй като ѝ е било възпрепятствано да участва в разследванията.

„Това очевидно е координирано разпространение на дезинформация в медиите“, каза Дмитрий С. Песков, говорител на Кремъл.

Северен поток 1 и Северен поток 2, както са известни двата газопровода, се простират на 1225 километра – от северозападното крайбрежие на Русия до Лубмин в североизточна Германия. Изграждането на първия струва повече от 12 милиарда долара и е завършен през 2011 г.

Северен поток 2 струваше малко по-малко и беше завършен през 2021 г., въпреки възраженията на САЩ, Великобритания, Полша, Украйна и други, които предупредиха, че това ще увеличи зависимостта на Германия от руския газ.

В началото на миналата година президентът Байдън, след среща с германския канцлер Олаф Шолц, заяви, че решението на Путин дали да атакува Украйна ще определи съдбата на Северен поток 2. Няколко седмици по-късно Шолц обяви, че правителството му ще блокира пускането в експлоатация на тръбопровода „Северен поток 2“. Два дни след това Русия започна инвазията в Украйна.

След експлозиите покрай тръбопроводите през септември имаше спекулации за това какво точно се е случило на морското дъно близо до датския остров Борнхолм. Полша и Украйна веднага обвиниха Русия в поставянето на експлозивите, но не предоставиха доказателства. Русия на свой ред обвини Великобритания в извършването на операцията – също без доказателства. И Русия и Великобритания отрекоха да са замесени в експлозиите. Миналия месец разследващият журналист Сиймор Херш публикува статия в платформата Substack, в която заключава, че САЩ са извършили операцията по указание на Байдън. Американски служители твърдят, че не е имало участие на САЩ.

Всички констатации, които обвиняват Киев или украински подставени лица, биха могли да предизвикат ответна реакция в Европа и да затруднят Запада да поддържа единен фронт в подкрепа на Украйна.

Въпреки дълбоката зависимост на Украйна от Съединените щати за военна, разузнавателна и дипломатическа подкрепа, украинските военни операции, не винаги са прозрачни за американските им колеги, особено тези срещу руски цели зад вражеските линии. Именно тези операции рискуват да отблъснат европейските съюзници и да разширят войната.

Това, което не се хареса на американците са ударът срещу руската военновъздушна база Саки на западния бряг на Крим в началото на август, атентатът на камиона, който унищожи моста на Керченския проток през октомври, и нападението е с дронове срещу руските военни бази в Рязан и Енгелс, на около 480 км от украинската граница през декември.

Но имаше и други актове с неясен произход, които американските разузнавателни агенции трудно могат да припишат на украинските служби за сигурност. Един от тях беше колата бомба край Москва, която уби Дария Дугина, дъщерята на виден руски националист.

Киев отрече каквото и да е участие, но американските разузнавателни агенции в крайна сметка повярваха, че убийството е било разрешено от „елементи“ на украинското правителство. В отговор на констатацията администрацията на Байдън лично смъмри украинците и ги предупреди да не предприемат подобни действия.

Експлозиите, които повредиха тръбопровода Северен поток, се случиха пет седмици след убийството на Дария Дугина.

Новите разузнавателни данни засега не предоставят доказателства за съучастието на украинското правителство в атаката срещу тръбопроводите, а американски служители казват, че нивото на доверие на администрацията на Байдън към Зеленски и неговия висш екип непрекъснато нараства.

* Текстът е публикуван в New York Times, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук