„Ню Йорк Таймс“: Каква ще бъде „новата архитектура на сигурност“?

В репортажа на New York Times за телефонните разговори на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 17 март с украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин остана незабелязано едно симптоматично изказване на Ибрахим Калин, главен съветник и говорител на Ердоган, пише в свой анали „Ню Йорк Таймс“. 

„Въпреки, че напълно отхвърляме руската война срещу Украйна, руският глас трябва да бъде чут, защото след тази война ще трябва да се създаде нова архитектура на сигурността между Русия и Западния блок“.

Каква ще бъде „новата архитектура на сигурност“? Подтекстът е, че трябва да се отдаде дължимото на една по-голяма руска сфера на влияние. Това не е гледната точка на Съединените щати и на НАТО. Алиансът няма намерение да възнаграждава Путин – нито с думи, нито с действия – за бруталния му опит да върне Украйна в руската прегръдка.

Сега, обаче, НАТО трябва да направи нещо повече от това да се съсредоточи върху това как помага на украинците и как защитава всеки сантиметър от територията на НАТО. Сега Алиансът трябва да реши как вижда европейската сигурност след края на настоящата война. Ако не го направи, това ще е като покана за бъдещи усилия на Русия да заплашва всички държави от фронтовата линия на НАТО + Молдова. Томас Багер, високопоставен германски дипломат, обобщи това на 27 март в „Ню Йорк Таймс“: „Ние не осъзнавахме, че Путин е потънал в историческа митология и мисли в категориите на хилядолетна империя. Не можеш да възпреш такъв човек със санкции“.

Фронтовите държави на НАТО образуват вдлъбната дъга в сърцето на Европа от балтийските подстъпи към Санкт Петербург до устието на Дунава. Това е територията, която Путин възнамерява да отвоюва за своята имперска Русия: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, като Молдова е западно ориентирана и не е член на НАТО, но все пак е в списъка на Путин.

Знаем, че ако Путин преживее загубата на аурата си заради Украйна, ще направи всичко възможно да засили руското военно присъствие колкото се може по-на запад. Той ще принуди Минск да се подчини още повече на Москва и ще направи руското военно присъствие полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Москва вероятно ще засили действията си в Калининград и по балтийските граници на Русия като оръжие за сплашване срещу балтийските страни от НАТО, Полша и Германия.

Докато НАТО и САЩ пренебрегваха опасността, през декември 2021 г. Путин настояваше не само за гаранция, че нито Украйна, нито други бивши съветски държави ще се присъединят към НАТО, но и за това Алиансът да премахне военното си присъствие в източноевропейските страни-членки като Полша, Румъния и балтийските държави.

Един от най-ясните уроци на съвременната европейска история е, че лидерите на демокрациите трябва да вярват на това, което диктаторите и автократите казват, че планират да направят.

Задачата на НАТО е да отговори на въпроса каква трябва да бъде архитектурата на сигурността в Европа след края на войната. Дотогава Путин има още козове за разиграване. Оставайки в отбранителна позиция и продължавайки да бомбардира и обстрелва украинските градове, той създава още един замразен конфликт. Путин подготвя обстоятелствата, за да обяви победата си като „защитник“ на двете новопризнати „независими републики“. Дипломатическата му победа може да дойде и от украинското желание в крайна сметка да приеме руските условия, за да избегне една безкрайна война.

Санкциите завладяха заглавията на вестниците, но ако не постигнат руско отстъпление от Украйна, те не са победа нито за САЩ, нито за НАТО. Нещо повече, Путин може да добави към дневния си ред за уреждане на конфликта самите елементи за изграждане на доверие, които САЩ предложиха на 26 януари, за да отговорят на руските опасения за сигурността на континента. Аргументът на Путин ще бъде, че се е съгласил да обсъди тези мерки. Той би могъл да каже, че във връзка с прекратяването на войната в Украйна, сега е подходящият момент да се предприемат отново мерки за укрепване на доверието.

Така че не е достатъчно Западът да играе в защита. Задачата на НАТО и на Европейския съюз е да вдъхнат нов живот на обещанието, което мотивира нашата дипломация да сложи край на Студената война – да изградим една цялостна и свободна Европа. Сега е моментът на пречупване на посоката на историята, за да се насочим срещу новата вълна на имперска колонизация. На следващата среща на върха на НАТО трябва ясно да се заяви, че демократичното и икономически проспериращо бъдеще на Европа е необходимото условие за сигурността на нейните държави членки.

 Още актуални анализи – четете тук