Петро Порошенко
на снимката: Президентът на Украйна Петро Порошенко

 

ДЕБАТИ.БГ публикува пълният коментар на украинския президент Петро Порошенко за „Ню Йорк Таймс”.

 

През 2014г., за първи път от седем десетилетия, една държава се опита да преначертае картата на Европа чрез военна агресия. Кражбата на Кримския полуостров от Русия, доведе до осъждане и икономически санкции от цял свят.

Но след като шумът около това премина, Москва получи нова възможност за атака, построявайки мост, дълъг 12 мили, между руския бряг и Крим.

Украинският народ няма повече да гледа как Русия се опитва да превзема нашата страна. Преди четири години, в следствие на нашата революция, страната ни не беше в състояние да устои на руските военни действия. Но днес нашата решителност е силна и ние сме готови да се изправим пред Русия.

Ето защо приех да бъде въведено военно положение в териториите, близо до руската граница, за да можем да се мобилизираме и защитим нашата сигурност, ако Русия се осмели да засили агресията си.

Нуждаем се от подкрепата на международната общност под форма на допълнителни санкции срещу Москва заради последното й нападение.

Руската атака в Керченския проток и Черно море от 25 ноември не е изолиран инцидент. От 2014г. Русия непрекъснато и агресивно нарушава международните правила за корабоплаване в Азовско море. По този начин бяха откраднати нашите енергийни доставки и рибарството, а това навреди на украинския начин на живот и блокира трафика и търговията на нашите пристанища.

Това лято Русия засили напрежението като редовно спираше търговски кораби, предназначени за украинските пристанища. Големите закъснения струваха на всеки кораб между 10 и 12 хиляди долара на ден.

Русия започна икономическа война, опитвайки се бавно да задуши нашите експортни дейности и пазари. Много хора загубиха работните си места, прехраната си. Храната започна да не достига  в страната, стоките, предназначени за Европа и Близкия изток започнаха да се бавят.

Осъждането от Запада само влоши поведението на Русия.

Москва премина границата на 25 ноември. Украинските военноморски кораби се опитваха да минат през протока мирно и законно, за да достигнат до пристанището в Мариупол.

Позволете ми да разясня, че въпреки усилията на Русия да скрие истината, корабите на Украйна никога не са проявявали агресия срещу руския флот, никога не са откривали огън, въпреки че са имали всички основания за това – били са нападнати и превзети, докато плават в международни води.

Това беше директна, непровокирана военна атака на руските въоръжени сили срещу Украйна. Москва не се крие зад „малките зелени мъже”, както в Крим през 2014г. или зад военните си служители, които уж бяха на „почивка” в Източна Украйна. Москва дори не се опитва да измами света този път.

Кризата ще продължи, докато нашите военнослужещи  и кораби са пленени от Русия, докато стотици кораби са блокирани в Азовско море, докато Москва отказва да разреши преминаването през Керченския проток.

Там не са само украински кораби – повечето плавателни съдове носят знамената на други страни и те действително са заплашени от Русия.

Тези неотдавнашни събития имат пряко отношение към сигурността на НАТО. Сега Москва има предизвикателен брой кораби в Черно море, което означава, че тя може да застраши членовете на НАТО там – Румъния, България и Турция.

Това може би е началото.

Русия има значително присъствие и в Балтийско море. Наскоро руски бойци бяха заловени, но не за първи път, в Балтийския регион. Кой може да гарантира, че това не е репетиция на патрули, прикрита зад строителството на „Северен поток II” (който Москва строи през Балтийско море), за да предизвика Европа?

Целта на Кремъл е очевидна: иска да се върне в епохата, в която собствеността и земята се превземаха със сила. Започва с Украйна и продължава на запад, докъдето позволи демократичният свят.

Западните страни трябва да направят избор: да застанат на страната на правдата или да продължат да прощават на президента Владимир Путин.

Ако историята ни е научила на нещо, то това е, че помирението има смъртоносни разходи. Въпреки пропагандата на Кремъл, Путин е по-слаб, отколкото казва на Запада.

Демократичните страни могат да го вкарат в пътя, ако повишат тона.

Колко враждебност може да се понесе, преди думите на Запада да се превърнат в твърдата валута, с която Кремъл търгува – силата? Русия използва химическо оръжие във Великобритания; предприе кибератаки на Запад; бомбардира цивилни в Сирия, подстрекава война в Източна Украйна, която причини смъртта на повече от 10 000 украинци; разпространява фалшиви новини, целящи да объркат, разгневят и изплашат гражданите по света.

Сега не е ли време да действате?

Президентът Тръмп показа истинско лидерство, отказвайки срещата си с Путин по време на Г-20 в Аржентина.

Получихме очевидна подкрепа от Белия дом и Конгреса, включително чрез оръжия, по-строги санкции и по-сигурни американски енергийни доставки.

Заедно, партньорите от двете страни на Атлантическия океан могат да спомогнат за осигуряването на нашата колективна сигурност.

С Крим и Донбас под окупация, нашата обща задача е да не позволяваме на Русия да разпространява агресията си в Азовско море. Новите санкции са най-малкото, което демократичният свят може да направи сега. Докато Западът говори, Путин действа. Време е за отговор.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!