„Политико” съобщи преди няколко дни, че френският министър по европейските въпроси Натали Лоазо кръстила котката си „Брекзит”. Лоазо казва пред Journal du Dimanche, че е избрала името, защото „тя ме събужда всяка сутрин, защото иска да излезе от стаята, а когато отворя вратата, тя стои по средата на изхода без да реши какво иска да прави, а после ме гледа злобно, когато я изнеса навън”.
Ако не носите на шеги, не трябва да пътувате до Лондон точно сега, защото там цари политически фарс. Всъщност обаче не е особено смешно. Истината е, че е трагично. В момента виждаме държава, решена да се самоубие икономически, но дори не може да вземе решение как да го направи. Това е грандиозен провал на политическото лидерство.
Аз предлагам да се върне монархията. Къде отиде, кралица Елизабет II, нацията обръща самотните си очи към теб?!
Сериозно, Обединеното кралство, петата по големина икономика в света – държавата, чийто елит създаде модерната парламентарна демокрация, модерното банкиране и финанси, Индустриалната революция и цялостната концепция за глобализацията – изглежда решена на живот и смърт да напусне ЕС, който от своя страна е най-големият свободен пазар за стоки, капитали, услуги и труд, без добре обмислен план или без какъвто и да било план.
И консерваторите, и лейбъристите в парламента продължават да отхвърлят сделка след сделка, търсейки перфектното решение – безболезнено излизане от ЕС. Но такова няма, защото няма как глупостта да бъде поправена.
Целият избор за Брекзит беше представен пред обществеността през 2016 г. по ужасно подвеждащо прост начин. Той беше продаден, опакован в лъжи едновременно за размера на ползите и леснотата на прилагане. Сега идеята продължава да е подкрепяна от консервативните хардлайнъри, които преди ги беше грижа за бизнеса, но сега са обсебени от мисълта да възстановят „суверенитета” на Великобритания, стъпвайки върху икономически щети.
Изглежда те изобщо не се вслушват в хора като Том Ендерс – изпълнителният директор на въздухоплавателния гигант „Еърбъс”, който има повече от 14 хил. работници британци, както и 110 хил. свързани работни места в региона, за да обслужва веригата си на доставки. Ендерс предупреди политическия елит, че ако Великобритания излезе катастрофално от ЕС, той ще бъде принуден да вземе някои „потенциално много вредни решения” за операциите си в Обединеното кралство.
„Моля Ви, не слушайте лудостта на брекзитърите, който казват, че понеже имаме „огромни фабрики тук, няма да се преместим”…Те грешат”, казва Ендерс. „Не се съмнявайте, че има много държави, които биха били във възторг да строят крилата на самолетите „Еърбъс.”
Разбирам разочарованието на онези, които гласуваха за излизане от ЕС. По начало те се чувстваха залети от мигранти от Съюза. (ЕС трябваше да предпази Великобритания от това нахлуване; виновни за това са германската и френската безразсъдност.) Според данните около 300 хил. френски граждани живеят в Лондон, което прави столицата на Обединеното кралство един от най-големите френски градове в света.
Имах среща с представител на британския парламент в бара на Камарата на общините във вторник. Докато сядахме той ми прошепна, че нито един от хората, които работят в сградата не е британец.
Разбирам и възмущението на британците заради наложените от бюрократите без лице регулации. И разбирам обидата им, насочена към глобализираните градски елити, за които хората в провинциалните райони вярваха, че се грижат за тях. Разбирам и натиска върху средната класа, вината за който се хвърля върху ЕС и имигрантите по същия начин, по който президентът Тръмп обвинява мексиканците. Разбирам всичко това.
Но разбирам също и какво означава да си лидер през 21 век. Това със сигурност не е да насаждаш суверенитета си върху всички останали мнения или да излезеш от гигантския европейски пазар, където страната ти изпраща повече от 40% от продукцията си. Всичко това по време на огромна национална дискусия за цената и печалбата от това действие.
Какво общо имат най-ефективните лидери днес? Събуждат се всяка сутрин и се питат едни и същи въпроси: „В какъв свят живея? Какви са най-големите тенденции в този свят? И как да обуча гражданите на страната си да живеят в този свят и как да обвържа политиките си така, че гражданите да извлекат най-доброто от тенденциите и да смекчат най-лошото?”
И така – в какъв свят живеем? Първо, светът ни става все по-свързан благодарение на дигитализацията, интернет, мобилните устройства, облачното пространство и (много скоро) 5G мобилните мрежи. Поради този факт ставаме все по взаимнозависими. В този свят растежът зависи все повече от самия теб, от обществото, в което живееш – твоят град, твоята фабрика, твоето училище и твоята държава. Всички тези общности трябва да правят все повече и повече за потоците от знание и инвестиции, а не просто да разчитат на потоци от стоки.
Въпреки това днес Великобритания е управлявана от партия, която иска да я откъсне от свързания свят. Представата, че Обединеното кралство изведнъж ще получи сделка за свободна търговия от Тръмп в момента, в който напусне ЕС, е нелепа. Тръмп вярва в конкурентния национализъм и причината, поради която иска разпадане на ЕС е, че вярва, че Америка може да доминира над отделните икономики в Общността много по-добре, отколкото да преговаря с най-големия пазар в света.
Второто нещо, което най-добрите лидери разбират, е, че в свят на засилващо се значение на технологиите и глобализация отварянето на страната ти възможно най-много към възможно най-много потоци е изгодно по няколко причини: Получаваш първи всички сигнали за промяна, можеш да откликваш на тях и привличаш най-добрите експерти, които обичайно са авантюристични хора, създаващи новото.
Но Великобритания е готова да сложи огромен знак, на който пише „МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК”.
Мъдрите лидери разбират още, че всички големи проблеми днес са глобални проблеми и те могат да имат само глобални решения. Говоря за промените в климата, търговските правила, технологичните стандарти и предотвратяването на кризи на финансовите пазари. Ако държавата ти иска да има думата в решаването на тези въпроси (и нейното име не е САЩ, Русия, Китай или Индия), тя трябва да бъде част от по-широка коалиция, каквато е ЕС. Членството на Великобритания в ЕС и даде силен глас в международните дела.
Има само още едно нещо, което добрите лидери знаят: малко история. Тръмп е съгласен да живее в свят на конкуриращи се европейски национализми, а не силен ЕС. Владимир Путин също. Така изглежда мислят и брекзитърите. Колко бързо те забравиха, че ЕС и НАТО бяха създадени, за да предотвратят конкурентния национализъм, който се простираше в цяла Европа през 20 век и доведе до две световни войни.
Съжалявам, че съм такъв песимист, но завърших университет във Великобритания със стипендия от британското правителство, ожених се тук и започнах работа като журналист на „Флийт Стрийт” в Лондон. Харесвам това място. Но това не е рационалното компетентно правителство на Великобритания, с което израснах.
Сега то е предвождано от шепа глупци – блокът на Консервативната партия, койот в момента е радикализиран от обсесията си да напусне ЕС. Лейбъристката партия пък се превърна в марксистка. Ако хората тук не могат да принудят политиците си да направят компромис един с друг и с реалността (все още има капка надежда че това може да се случи), ще има разпад на британската политическа система и много сериозна икономическа болка. Това е страшно.
