Закриването на комисията по досиетата означава отнемане на правото на прозрачност и правото обществото да знае кой кой е. Такава позиция изразиха на пресконференция в пресклуба на БТА общественици, инициатори на кампанията „Чисти гласове“ през 2006 г., когато се е приел закона за досиетата. Повод за пресконференцията е намерението на правителството до края на годината да закрие Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Закриването на комисията по досиетата е защита на олигархическия режим, заяви доц. Георги Лозанов, който е един от инициаторите на кампанията „Чисти гласове“ през 2006 г. „Тази комисия не само трябва да продължи да съществува, тя трябва да се превърне в институт на паметта за репресивното минало, защото през архивите на Държавна сигурност най-добре се изследва това репресивно минало. И да се видят връзките на това минало с днешния олигархически режим“, подчерта той.
„Сегашните управляващи много говорят, че трябва да се демонтира този олигархически режим, но той е същият онзи режим, който е влязъл в нови, посткомунистически трансформации. Няма как да демонтираме сега олигархическия модел на управление, ако нямаме поглед и история за неговата генеалогическа връзка със съветския режим“, отбеляза доц. Лозанов.
Архивът на Държавна сигурност е черната кутия на катастрофиралия съветски режим в България, каза доц. Лозанов. „След всяка катастрофа отваряш кутията да видиш какво е станало и как е функционирал този репресивен режим, който след това беше обявен и за престъпен със закон от Народното събрание“, каза той. По думите му е било съществено обществото да има достъп до досиетата. През тези 20 години хората започнаха да имат едно наум по този въпрос, да имат една нравствена предпазливост по отношение на хора, които са били свързани с тайните служби, особено доносниците, допълни доц. Лозанов. А сега дори не казват защо я закриват, не излизат пред обществото, а го вмъкват тихомълком през закона за бюджета, коментира той. И ние отново ще се озовем единствената от бившите соц. държави, която няма да има регламентиран достъп до този архив, каза доц. Лозанов.
Започва един цялостен процес на ре-съветизация, в който се казва, че това минало не само не е престъпно, ами то подлежи до голяма степен на оправдание и на реставрация, подчерта доц. Лозанов. Това за мен даже е по-притеснително, отколкото че няма да я има комисията.
По негови думи в миналото е имало „черна борса“ с досиетата. Беше много удобно хем да не бъдат открити, хем да излизат в публичното пространство от време на време. Имаше авторитети, които излизаха по телевизията и започваха да дават своите съвети как да се развива България. Това беше нетърпимо, каза доц. Лозанов. Тогава се събрахме 300 души, които поискахме да отворим тези досиета и бяхме ядрото, което искаше да постави темата пред обществото. С тази акция оказахме влияние да бъде приет законът, допълни той.
Законът за досиетата е законът, приет с най-голямо единодушие за последните 25 години, посочи адвокат Александър Кашъмов, директор на фондация „Програма достъп до информация“, участник в процеса на приемането на закона за досиетата през 2006 г., участник в кампанията „Чисти гласове“. По думите му това е изключително висока степен на консенсус, каквато не е имало преди и след това. Следващите години обаче не спряха ударите по този закон, което означава, че мнозина са се почувствали засегнати, каза той. През 2012 г. законът беше атакуван в Конституционния съд. Няколко години по-късно се направи опит за тълкувателно дело във Върховния административен съд с намерението да се обърне константната и последователна практика по отварянето на документите. Свидетел съм на това колко тежко беше за Комисията да събере парче по парче пъзела. Това беше мъчителен процес, за който гражданите не са имали шанс да разберат, допълни той.
Общо 20 565 души са проверени за принадлежност към тоталитарните служби през 2025 г., 28 406 лица – през 2024 г. и 24 374 души – през 2023 г., каза Христо Христов, основател на сайта Desebg.com, изследовател на архивите на ДС. България има най-модерния архив в Източна Европа, където са събрани близо 15 км. документи на ДС, посочи той. Прехвърлянето на такъв архив към друга институция означава минимум две години проблеми с достъпа до него, защото ще е нужна инвентаризация, допълни той. Христов представи данни от последното проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, според което 48,8 % от хората смятат, че трябва да има независим държавен орган, който да отговаря за обявяването на сътрудниците на тоталитарните служби, а 23,3 % – не.
Архивът на тоталитарните комунистически служби е специфичен архив, който не може да бъде приравнен с архива на Държавна агенция „Архиви“, подчерта Христов. Към архива се прилагат разпоредби на Закона за защита на личните данни. Когато изследователите поискат документи от този архив, служителите на администрацията на Комисията проверяват и анонимизират имената на тези, които по закона за личните данни се явяват трети лица. В Държавна агенция „Архиви“ няма подготвени служители, които да знаят как да извършват тази дейност, отбеляза Христов.
При отварянето на архивите тогавашният премиер Сергей Станишев каза, че обществото има право да знае кой кой е, а сега със закриването какво искат да ни кажат, че нямаме вече това право, попита Христов.
БТА припомня, че в проектобюджета, публикуван на сайта на Министерството на финансите, е записано, че до 15 септември 2026 г. трябва да се разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
